Доброволческата организация „Лечение без граници“ съществува само от четири години, но вече е помогнала на над 200 българи по време на болничния им престой в чужбина. Макар и малко позната, това е най-голямата неправителствена организация у нас с представители в над 20 страни – предимно в Европа, но също в Бразилия, Австралия и Дубай.
Доброволците от „Лечение без граници“ най-често помагат на хората с превод в болницата, но също ги съветват как да организират дарителската си кампания, как да се придвижват в града, къде да отседнат те и близките им. Освен това разполагат с база данни за най-добрите здравни заведения, специализирани в трансплантациите, лечението на рак и други тежки заболявания.
Моралната подкрепа смятаме за много важна част от работата си – казва координаторът на организацията Марта Антонова и пояснява, че познаването на медицинските термини не е достатъчно, за да се погрижат за хората по време на лечението им. – Ние смятаме, че сме помогнали на пациента, ако той види, че дори и в това абсолютно непознато кътче на света, където е дошъл по толкова неприятен повод, има хора, които са готови да застанат до него и да го подкрепят.
Марта Антонова живее в Германия, където учи политология и англицистика. Като координатор в „Лечение без граници“ отговаря за първоначалната комуникация между доброволеца и пациента и вече има три доброволчески години зад гърба си – достатъчни, за да се ориентира отлично във взаимоотношенията между лекар и пациент.
При нас досега не сме имали случай на грубост към пациента, както се случва понякога в българските болници. Отношението към болния винаги е било внимателно – категорична е Марта Антонова. – Разбира се, понякога лекарите нямат време да изслушат всички притеснения и да им отговорят, докато болният човек пък често има затруднения да приеме диагнозата си. Когато отиваш с очакването, че ще бъдеш излекуван и че ще ти се помогне, а се оказва, че лекарите дори в чуждата държава не са магьосници, е много трудно. Тогава се появява напрежение в общуването, защото пациентът има изискване, което просто не може да бъде изпълнено. Но даже в такива случаи лекарите проявяват изключително внимание, търпение и грижа и това е нещото, което ме изуми.
Повечето доброволци на „Лечение без граници“ са студенти по медицина или в други специалности и, въпреки че всеотдайно се отнасят към мисията си, не винаги могат да бъдат 24 часа на разположение, особено когато пациентите са в болница. Затова са се погрижили болните да имат на разположение разговорници, с чиято помощ да комуникират с лекарския екип.
Идеята за болничните разговорници се роди от един от нашите доброволци, тъй като, работейки на място с пациенти, те най-добре виждат какво е необходимо – обяснява Марта Антонова. – Тогава се замислихме – добре, ние превеждаме на важните разговори със сложните термини, но какво се случва, когато хората останат в болницата и имат нужда да споделят с медицинската сестра, че нещо ги боли или желаят чаша вода? И осъзнахме, че ще бъде много полезно да има откъде да прочетат на български необходимата им реплика и да я покажат на медицинския персонал, за да може той да им отговори по същия начин. Досега имаме завършени разговорници на немски, френски и италиански. Скоро ще бъде готов и руският, а в момента разработваме този на гръцки език.
Хората, на които им предстои лечение в чужбина, могат да се свържат с доброволците на техния сайт или на Фейсбук страницата им.
Снимки: lekuvam.se
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..