През ноември 1948 г. в Братислава отваря врати българско училище, което бързо определя основната си роля – да бъде крепител на българския дух, на културата и традициите в центъра на Европа. Първият випуск са 44 деца на наши сънародници градинари, преселили се в Братислава и околностите. С годините, от една паралелка школото прераства в гимназия, която носи името на известния български поет и революционер Христо Ботев. Тя работи по стандартите на българското Министерство на образованието, но и на словашката образователна система. В навечерието на 24 май, празникът на българската просвета и култура, училище „Христо Ботев“ в Братислава отбеляза своята 70-а годишнина.
За всички нас – участници и гости, беше изключително вълнуващ празник, разказва настоящият директор на училището Даниела Дойнова. – Дадоха си среща възпитаници от няколко поколения, колеги – учители от България и такива, останали да живеят в Словакия. Беше много забавно като гледах бивши учители и наши възпитаници пред таблата с архивната изложба с какви усмивки и умиление наблюдаваха фотосите. Много сме щастливи, че нашия празник успяха да споделят министърът на образованието на Република България Красимир Вълчев и на Словакия – Мартина Лубиова и други високи гости от двете държави. Петима директори на нашето училище от минали години също бяха сред нас. Ще запомня просълзените погледи на хората – съученици, разделени от времето, които отново се прегърнаха в двора на училището. Те се запечатаха в съзнанието ми като най-вълнуващи моменти от събитието.
През своите седем десетилетия българското училище успява да привлече деца не само от Братислава, но и от съседните словашки градове, а понастоящем има ученици дори от Виена. Децата са малко над 100, което според българските представи не е много, но според г-жа Дойнова тази бройка дава възможност за индивидуална грижа и отношение към всяко дете, а образователният процес протича в по-уютна атмосфера, близка до семейната.
Освен деца с българско потекло имаме деца от смесени бракове или с български корени, а също и словачета, които са били привлечени от нашето училище, казва Даниела Дойнова.
Факт е, че децата бързо учат езици и още в първите месеци след като започнат първи клас, те започват да говорят много добре български. Една от причините за това е близостта на двата славянски езика, но от друга страна тази близост може да бъде и подвеждаща, защото има думи с еднакво звучене, които означават съвсем различни неща. Аз отдавам бързия напредък в езика на добрите ни преподаватели, които са изключително постоянни в работата си. Предизвикателствата са много. Трудно е човек да се адаптира в нова среда, защото всички ние, учителите, сме в чужбина, далеч от дома. Но тази промяна донякъде обогатява. Също така не е лесно да се работи по българското законодателство, но съобразено със словашките образователни стандарти и закони. При нас децата полагат словашки матури, но също така и държавни зрелостни изпити по български език.
24 май се отбелязва задължително във всички български училища – в страната и в чужбина. Традицията, свързана с Деня на българската просвета и култура и славянската писменост сред българите в Словакия е малко по-различна:
Тук в Братислава съществува традиция празникът да се отбелязва на 11 май (Ден за почит на светите братя Кирил и Методий). Българката общност го чества със събор, който винаги започва с поклонение пред паметника на Кирил и Методий, който се намира в околностите на Братислава – в Девин, в двора на църквата „Св. Криж“. Именно по тези земи Кирил защитава правото на славяните да имат богослужение на своя език, превежда Светото писание, новосъздадената глаголица намира своето приложение. Затова всяка година ние отдаваме почит към делото на Кирил и Методий, за да съхраним и предадем знанието и мъдростта на двамата първоучители, обявени за покровители на Европа. Защото е ясно, че тяхното културно наследство е завещано на всички народи. Българското училище се представи с малка програма. Пред паметника дойдоха учениците и техните родители – българи и словаци. Получи се истинско тържество на българския дух и култура, разказа пред Радио България Даниела Дойнова, директор на Българското училище „Христо Ботев“ в Братислава.
Снимки: bsu-bratislava.com
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..