България е една от малкото европейски страни, която може да се похвали не само с красива природа, но и с редки животински и растителни видове, отдавна изчезнали на Стария континент. Поради географското си положение попада под влиянието на няколко различни зоогеографски области. Едната е Централна Европа, другата е Средиземноморието, третата е степната област, която от североизток граничи с нашата страна. При нас проникват много видове от растителния и животинския свят, които са характерни за всички тези различни биогеографски области. Затова у нас биологично разнообразие е изключително голямо и по богатство на видове можем да се сравняваме само със съседните страни, които също се намират на границата на няколко различни биогеографски влияния.
Що се отнася до политиката за опазване на това многообразие, проф. Бойко Георгиев от Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания на БАН (ИБЕИ –БАН) коментира:
Ние имаме много стари традиции в научната ни общност, свързани с опазването на живота в нашата страна. След Първата световна война група от академичните среди създава първия Съюз за защита на родната природа (СЗРП 1929 г.), който е продължил съществуването си до 1948 г. Негови са първите инициативи за създаване на резервати и защитени зони в България. Сред тях са „Силкосия“ в Странджа – първият български резерват, през 1933 г. и година след това „Баюви дупки-Джинджирица“ в Пирин.
През 1934 г. е обявен и първият Национален парк на Балканите – Витоша (прекатегоризиран през 1954 г. в народен, а през 2000 г. в природен). Благодарение на академичната ни общност е създадена цялата научна обосновка за определяне на мрежата от защитени територии в България, която в момента включва три национални парка, 12 природни парка, 90 резервата и няколко стотици защитени местности и природни забележителности. Червената книга на България досега е претърпяла две издания. Спомогнали сме за хармонизирането на българското законодателство с европейското, както и за изграждането на Националната екологична мрежа Натура 2000.
Въпреки нормативната уредба, която по думите на проф. Георгиев изцяло съответства на европейската и доброто законодателството, все още има какво да желаем. Свидетели сме как природните дадености постепенно отстъпват под натиска на инвеститорите. Лека полека изчезват красиви природни забележителности, за да се превърнат в кутийки от бетон с гледки към плажа или планината… И вместо строежите да се слеят с природата там, където условията позволяват, те изкривяват пейзажа до неузнаваемост. Това се случи с живописното курортно селище Банско в подножието на Пирин. По Черноморието почти не останаха девствени плажове. Въпреки това страната ни все още може да се похвали с богато биологично разнообразие и запазени екосистеми, но докога?
Има и добри примери – отбелязва проф. Георгиев. – Като цяло се реализира един процес, насочен към приемането на общовалидните в ЕС норми за отношение към природата, защитените територии, мрежата Натура 2000, опазването на видовете. Макар и на моменти да има отклонение от този процес, тенденцията може да бъде оценена като положителна. Разбира се, това не е въпрос, който засяга само администрацията или само научната общност. Това засяга и гражданското общество. По всеки един от въпросите, които имаме, могат да се чуят най-различни мнения. Затова смятам, че дискусията, която се води между институциите и защитниците на природата, понякога дори и с улични протести, е нещо здраво, което в крайна сметка ще доведе до правилното и цялостно отношение на българския народ към неговото природно наследство.
Снимки: wikipedia.org и БГНЕС
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..