На 17 септември софиянци отбелязват Деня на София – градът, определен за административен център на следосвобожденска България. Благодарение на талантливи българи, получили академично образование в чужбина, младата столица изгражда културния си облик, който бързо достига нивото на останалите държави от Централна и Западна Европа.
Докато вървим из централните софийски улици, с възхищение се спираме и пред малките кокетни домове, запечатали почерка на знаменити архитекти. Макар и различни по стил, те изпъкват сред модернистичните студени форми на новата градската среда. Уютни и загадъчни, те привличат с историята на своите обитатели. А в стария „Лозенец“ къщите с история са вдъхновение за не един роман. В една от тях вече цяла година си дават среща творци и почитатели на изкуствата, очаровани от спокойствието и хармонията, които изпълват пространството й. Може би това, което ги кара да се връщат отново и отново за следващото събитие, е духът на една от най-забележителните български актриси от началото на ХХ век. Жителите на квартала я наричат къщата на Адриана Будевска, а в културните афиши набира популярност с новото си название, вдъхновено от столицата. И тъкмо защото се намира в квартала на поетите, актьорите, писателите и журналистите, „Къщата на София“ е идеалното място, където можем да се потопим в историите им и да ги съпреживеем.
Това е едно пространство, наситено с много атмосфера – отбелязва журналистката Магдалена Гигова, изследовател на историите на бележитите българи. – Дори роялът там имам чувството, че звучи по-различно отколкото на друго място, само заради духа, който витае. В тази къща каквото и събитие да се провежда, сякаш някаква невидима сила го подкрепя и по съвсем различен начин хората възприемат нещата.
Именно там Магдалена Гигова, сред автентичния декор, запечатал богатото драматично минало на Адриана Будевска, открехва завесата, за да ни припомни миналото на великата актриса:
Това е жената, която изиграва повече от сто роли. Била е наистина изключителна. На 17 години Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват таланта й и я изпращат да учи със стипендия в Имперския театър в Москва.
Школата оказва своето влияние и до края на живота си Будевска пресъздава роли по класическия руски стил на Станиславски. Това обаче не я спира да се разголи на сцената на Народния театър през януари 1921 г. Тя е първата българска актриса, дръзнала да играе разсъблечена като Далила в едноименната драма на Владимир Мусаков. Залата е препълнена, дали от мълвата за зрелището или заради невероятния й талант всички погледи са вперени в Адриана. Тя се появява на сцената във фино трико с телесен цвят, обсипано с бели и черни перли и аквамарини – разказва Маги Гигова. – Бюстието е истинско произведение на изкуството. Гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан.
Тази роля тя изиграва на 43 години, но дори критиците не й дават повече от 20 лета. Блестящата й игра умело прикрива дълбоката депресия, в която изпада след загубата на съпруга си Христо Ганчев, също актьор като нея. С него тя изживява невероятна любов, преливаща в творческо единомислие. Заедно репетират и заучават ролите си, но след смъртта му на фронта в началото на Първата световна война радостта изчезва от живота й. Малко след тежката загуба умира новородената им дъщеричка. След това в Италия застрелват единия й син, а другият емигрира в Буенос Айрес. Тя остава сама и продължава да играе в Народния театър. Публиката я обожава, сравняват я със Сара Бернар, защото играе с лекота най-сложните роли, но това така и не изпълва самотната й душа. Кариерата й приключва, когато я пенсионират на 48 години и тя заминава при сина си. На 70 отново се връща в България, за да издъхне в къщата на ул. „Миджур“, запечатала завинаги силата на духа й.
Някои го сравняват с парижкия Монмартър, а на мен ми прилича на Мала Страна в Прага. Ако някой иска да покаже на един чужденец в София, историята на българското изкуство и литература от началото на ХХ век, може да го разведе из малките улици на..
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо..
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския..