Сред старинни географски карти, на които България присъства неизменно – дори когато е влизала в очертанията на Османската империя, Българският дипломатически институт отбеляза своята 15-годишнина. В галерия “Мисията” гости и дипломати дадоха думата на емигранта д-р Симеон Симов, за да чуят истории за безценните му колекции от над 4000 географски карти, книги и гравюри, но също и защо събираното с десетилетия ще остане, по волята му, в архивите, музеите и висшите училища в родината.
Д-р Симеон Симов – световноизвестен лекар в областта на изкуственото оплождане с дългогодишна практика в Германия, вече дари голяма част от географските си карти на държавните архиви, а следващата му задача е да обзаведе кабинет в музикалната академия, в който да звучи колекцията му от 1500 плочи.
Д-р Симеон Симов,като един от най-големите дарители у нас,е пример и вдъхновение със своето отношение към историята, към наследството, което трябва да остави всеки един човек – каза Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, откривайки изложбата “15 стари карти на България за 15 години дипломатически институт”. – С дарението си от множество стари географски карти, гравюри и книги на Държавната агенция “Архиви” той всъщност маркира поредица от добри дела на много други българи. И ние, заразявайки се от темата с картите, продължаваме това дело, подготвяйки вече години наред изложби на основата на неговата колекция. Но най-изумителното е, че в старите географски карти, направени от европейските картографи, България винаги присъства със своето име – дори във времената, когато не е била независима държава.
Колекционерската страст на д-р Симеон Симов пламва като на шега в Париж, където бяга от страната ни веднага, след като комунистите идват на власт. Там той поисква да си купи карта на България, а продавачът го посреща с въпрос: “Къде се намира тази държава?”
Това е първата печатна карта на света, датираща от 1476 г. – обяснява д-р Симеон Симов, застанал пред дарените от него географски очертания. – От тази година има две карти – едната е отпечатана в Рим и се казва “Римската”, а другата във Венеция под името “Венецианската”. Тази европейска карта е от 1500 г. – тя е от Базел и е хубава, защото цялата Европа е направена под формата на държавици и България я има по средата. Всичките страни са изобразени като императрица – Европа е една жена.Това е първата карта, която е правена с картуш и е от 1737 г. Това е и първата българска карта – карта само за България в пълния смисъл на думата.
Дипломатическият институт възниква преди 15 години, когато страната ни преговаря за членството си в Европейския съюз и НАТО и е първата школа за дипломати в съвременната ни история. И тъй като светът се променя, а с него и заплахите, днес дипломатите трябва да посрещат все повече предизвикателства. Рисковите ситуации пред тях са свързани със самата политика, но също така с тероризъм, с киберсигурност и много други. А дали българските професионалисти са подготвени – винаги може повече, по думите на Таня Михайлова:
Понякога съжалявам, че днешният дипломат доста се различава от традиционната представа – продължава тя. – Разбира се, от него се очаква да има уменията на класическия дипломат – да говори чужди езици, да поддържа добра комуникация, да води преговори, да създава доверие. Но тъй като светът е много по-отворен, дипломатът трябва да владее и т. нар. публична дипломация – да общува с кръгове, които са извън официалните, да представя образа на България чрез събития и инициативи, каквито преди не са му били присъщи, да си служи със социалните мрежи. Смятам обаче, че класическите изисквания са важни и чрез надграждането им един млад дипломат би могъл да стане мултифункционален.
Снимки: Диана ЦанковаЕдин от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..