Можем ли да направим София по-зелен и по-чист град, в който да има баланс между застрояване и зеленина? Да, това е възможно и вместо да се оплакваме и да критикуваме ту общината, ту инвеститорите, можем да открием конкретното решение, благодарение на платформата Shaping Sofia на Global Shapers за подобряване на градската среда в столицата. Global Shapers е създадена преди десетина години, благодарение на Световния икономически форум, с идеята да обедини младите хора, които искат да подобрят средата, която ги заобикаля. Инициативата бързо набира последователи в над 150 държави, където са създадени повече от 300 местни хъба ( от англ. "hub"– център). В тях младите хора, на доброволен принцип, обединяват усилия в търсене на решения на конкретните проблеми, които ги вълнуват. В България този център (Global Shapers Sofia или Sofia hub) съществува от няколко години, а сега в началото на октомври организира първия си форум, насочен към озеленяването на София.
По думите на Ангел Шойлев от екипа на Shaping Sofia, решението на проблемите с озеленяването е в диалога между експертите и истински заинтересованите страни. Shaping Sofia и първият му проект, наречен градско озеленяване, не е екопроект в класическия смисъл, а начин да работим в ясна рамка за градското озеленяване в София, която да постави ново начало за зеленината в града – допълва той. Затова в дискусията бяха поканени представители на Столична община, предприятия (ЧЕЗ Електро България, Софпроект, Югозападното горско стопанство) и организации (Ротаракт Клуб София, Витоша-Изгрев, Асоциация на арбористите в България, Gorata.bg), имащи отношение към озеленяването и градската среда.
Целта е да повдигнем дискусията на ниво общо градско планиране, и общ устройствен план, който засяга София – отбелязва Ангел Иванов, модератор на форума. – Доколкото разбираме, в общината вече има някаква инициатива да се погледне на проблема от макро ниво и да се установи обща географска карта, която да направи паспорт на всяко дърво в София. Това е един изключително сериозен, но и много важен процес, тъй като се оказва, че голяма част от растителността в София е създадена в началото на миналия век и видовете, които са подбрани са съобразени с тогавашните условия на градската среда.
С урбанизацията на столицата през годините, голяма част от видовете вече не могат да виреят в условията на новата градска среда. Затова се налага част от тях да бъдат подновени или заменени с друга подходяща растителност. Некомпетентното „окастряне“ на дърветата също води до унищожаването на много видове. То се извършва от частни фирми, спечелили обществени поръчки на Столичната община. И тъй като в България няма нормативно определени правила за подрязване и оформяне на дървесните корони и изпълнителите много често „обезглавяват“ зрели дървета, което безвъзвратно уврежда растежа им. Порасналите нови клони са по-крехки и по-лесно се чупят, което създава и опасност за минувачите.
Проблем представляват и честите ремонти на пътната инфраструктура, които водят до унищожаването на много видове, а възстановяването на зелените площи след това се оказва трудна задача. Разминаването идва от споделената отговорност между изпълнителите на ремонтните действия и фирмите, които се грижат за ландшафтните дейности, след приключването на реконструкциите. А това, според Ангел Иванов им позволява да си прехвърлят отговорността:
Често по време на тези ремонти общината използва за подизпълнители непрофесионалисти и фирми, които нямат никакво сертифициране за работа с дървета. Не са преминали дори курсове по арборизъм, което е причината да оставят трайни следи по дърветата.
Тези и още други въпроси, които бяха повдигнати на дискусията намериха конкретни отговори и възможни решения сред експертите, обединени около идеята, че трябва да има ясни правила при озеленяването и съответните санкции за нарушенията. И все пак, от зададените насоки и координацията между общинските предприятия, строителните фирми и изпълнителите, до реализацията на целите има да се извърви още път. А когато хората виждат конкретните положителни промени, тогава може да се говори и за промяна на съзнанието и на отношението към градската среда.
Снимки: Global Shapers Sofia и БГНЕС
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..