Обединяващи каузи за опазването на природата, страст към силните изживявания и вдъхновяващи разкази на приключенци отново събраха в рамките на три дни (3-5.12) любителите на екстремните спортове и природата на четиринадесетото издание на фестивала „Дни на предизвикателствата“. Напук на мъглата, захлупила София, пространството пред аула "Максима" на Университета по архитектура строителство и геодезия се изпълни с усмихнати младежи, заредени със свежи и нетрадиционни идеи за опазване на природата. Тази година форумът привлича вниманието на посетителите върху проблема с опазването на водните басейни в световен мащаб и усилията на младите хора в България в борбата със замърсяването на Черно море. Сред тях е и Илияна Стоилова, бивш състезател по уиндсърфинг, която заедно с Йоан Колев в края на септември измина за три дни с уиндсърфразстоянието (300 км) от Дуранкулак до Резово – най-северната и най-южната точка на Българското Черноморие. Това бе първото по рода си предизвикателство, наречено WIND2WIN, което имаше за цел да привлече вниманието на българите върху проблема със замърсяването на Черно море с пластмасови отпадъци.
Идеята за прекосяването на Черно море е много отдавна – разказва Илияна. – Искахме да представим проблем, който е свързан с Черноморието, а пластмасата е един от най-видимите. Затова решихме чрез екстремния спорт да покажем, че морето е ценно за нас като източник на ресурси. Пластмасата застрашава не само живота на водните обитатели, но и на нас, хората, в дългосрочен план. За мен този проблем е свързан с нашия начин на мислене и понятието „еднократна употреба“, което трябва да излезе от речника ни. Консумираме и хвърляме, без да мислим за последствията. Има връзка и с вътрешния свят на човека, който трябва да осъзнае каква стойност има околната среда за нас. Тази консуматорска настройка се пренася и във взаимоотношенията между хората. Не се създава истинска връзка, а еднократно общуване. Липсва устойчивост.
Данните от проучване на Българска академия на науките и лабораторията за морска екология в Созопол от август 2017 г. са тревожни. Те сочат, че Черно море е силно замърсено с пластмасови отпадъци в зоната между Бургас и Калиакра. Това са предимно индустриални полимери или пластмасови бутилки, найлонови торбички, парчета от рибарски мрежи, опаковки, чували. Още по-стряскаща е статистиката в световен мащаб. Председателят на Общото събрание на ООН еквадорката Мария Фернанда Еспиноса тези дни предупреди, че всяка година 80 процента от пластмасите свършват в океаните. Това са между 8 и 12 милиона тона. До 2050 г. в моретата ще има повече пластмаса, отколкото риби. Пластмасови микрочастици вече се намират в солта и водата и се смята, че всеки човек на планетата ги съдържа в организма си, заяви Еспиноса пред международната общност.
Използването на природните ресурси и превръщането им във замърсители е един от най-големите проблеми на съвремието ни – подчертава Илияна. – В природата всичко се изгражда и разгражда, а ние създаваме „суперпродукт“ като пластмасата, който не се разгражда. И все пак потреблението на пластмасови продукти зависи от производството и предлагането им. В тази връзка са и мерките на ЕС за ограничаване на някои предмети за еднократна употреба като сламки, торбички, клечки за уши и др.
Усилията са двустранни – отбелязва Роксан Пико от Surfrider Foundation Europe, София*. – Те са както от страна на потребителите, така и от страна на производителите. Мисля, че всеки трябва да бъде отговорен за действията си. Нашата цел е да научим хората стъпка по стъпка да търсят алтернативи, да консумират по различен начин. Това са малки стъпки за човека и големи за човечеството.
Снимки: Дарина Григорова и архив
*Surfrider Foundation Europe, София е част от международна европейска фондация, насочила усилията си към опазване на океаните и моретата. Чрез образователни програми, организирането на различни спортни мероприятия, почистване на плажовете и др. организацията се стреми да промени мисленето на хората към устойчиво използване на водните ресурси.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..