Не бих казал, че очаквам изненади при избора на наследника на Меркел. Има двама ясно откроени кандидата - Анегрет Крамп-Каренбауер и Фридрих Мерц. Двамата са по-скоро символи на двете възможности, които партията има пред себе си за развитие. Каренбауер е по-скоро виждана като наследник на политиките на Меркел, а г-н Мерц по-скоро смята, че трябва да измести партията надясно

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Даниел Стефанов от Европейския съвет за външна политика преди започващия днес двудневен конгрес на Християндемократическия съюз (ХДС) в Хамбург.

Третият кандидат в състезанието – министър на здравеопазването на Германия, е считан за твърде млад и няма големи очаквания да прескочи първия тур.

Вотът за лидер на ХДС е свързан и с това как ще бъдат оценени тези 13-те години управление на Меркел, убеден е Стефанов.

„Трудно е да правим прогнози, особено стоейки в София. Вероятно шансовете на госпожа Каренбауер са малко по-високи. Мерц направи в последните дни едно изявление, че Германия трябва да преосмисли правото на убежище. В България това би се възприело като нещо нормално, но в средите на ХДС това граничи с отказване от някои много важни принципи. Мисля, че това ще бъде нещото, което вероятно ще наклони везните на другата страна.“

Всички десни партии в Европа, които стоят в по-централната част на политическата система се страхуват „да не бъдат изпреварени в дясната лента“, посочи експертът и уточни, че ХДС са загубили около 1 милион избиратели, които в момента гласуват за „Алтернатива за Германия“.

Един от най-големите въпроси във вота, очакван днес, е този за европейската позиция на Германия, подчерта Стефанов и изтъкна, че в момента Германия е символ на една по-прогресивна Европа.

Има шансове Меркел да бъде отстранена от канцлерския пост преди приключването на редовния ѝ управленски мандат през 2021 година, смята експертът.

„От една страна не е ясно дали ако г-н Мерц спечели, той ще може да управлява ХДС с канцлер Меркел, като се знаят техните предишни отношения. От друга страна, все още не е ясна позицията на големия корекционен партньор – социалдемократите,  които също не са сигурни дали могат да управляват с ХДС, ако партията вземе някаква друга посока“.

„Радикализация“ на левите партии в Европа?

Относно конгреса на Партията на европейските социалисти в Лисабон, който се очаква да преизбере Сергей Станишев за нов мандат като президент на формацията, и отсъствието на лидера на БСП Корнелия Нинова там, експертът коментира:

„Позицията на Нинова изглежда по-скоро като вътрешнопартиен проблем. Вероятно става въпрос за напрежение между госпожа Нинова и господин Станишев. Трябва да си дадем сметка, че левите партии в Европа имат доста сериозен проблем - на много места губят гласове и избиратели. Те нямат голям избор и, общо казано, трябва да се радикализират. Има два пътя – единият е да станат радикален изразител на интересите на средната класа, да намерят нови теми като качеството на живота, или екологични теми. Другата възможност е да прескочат тази невидима граница между крайнолявото и крайнодясното и да се радикализират на теми като „миграция“, да станат по-консервативни. Явно госпожа Нинова и БСП са избрали втория път. В някаква степен господин Станишев не пасва на тази стратегия“.

Със сигурност ще има дискусии в ПЕС, каза експертът, но не се ангажира с позиция дали бойкотът на Нинова ще навреди на международния имидж на българската левица.

„Може би не е много добре че БСП е на път да стане Виктор Орбан на европейските социалисти, но това са различни стратегии, а европейските партии са създадени, за да могат да удържат такива различни политически стратегии“, каза той.