Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Комисията се нуждае както от правилните хора, а такива в 5-членната комисия нямаше, така и от политическа подкрепа отвън, а не от политическо пречене. Това заяви в предаването "12+3" Тодор Коларов, бивш председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Той е категоричен, че хората в комисията не трябва да са политически назначения, а трябва да са експерти, които "да не търсят в тълковния речник що е то професионална етика".
Коларов продължава да смята, че има много неща, които трябва да се променят между първо и второ четене на новия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Според него е добре, че законът въвежда конфискацията без влязла в сила присъда. Той определи като стъпка в правилната посока и евентуално увеличаване на срока на проверка на 15 години.
Що се отнася до предложението за определени административни нарушения, поне информацията, която имам, е, че става въпрос за определен кръг от 5 групи административни нарушения. Става въпрос за нарушения във връзка с обществените поръчки, с финансиране на политически партии, със Закона за митниците. Това не бих го коментирал като лоша идея. Това е добре. Зависи обаче как ще бъде изпълнена. Дяволът е в детайлите. Не може да кажем просто, че всички нарушения по тези закони ще бъдат включени, трябва да имаме един каталог на строго изброени случаи, по които комисията ще може да работи. Тук има и още един факт, който повдига някои въпроси. Ако това наистина е вярно, аз също имам такава информация, ние се доближаваме в този проект на второ четене много повече до законопроекта, който беше отхвърлен през лятото на 2011 г. още на първо четене, отколкото до проекта, който беше приет преди 2 месеца в пленарна зала. Защо беше необходимо да се чака 9-10 месеца, за да стигнем пак до там, откъдето тръгнахме?, коментира Тодор Коларов.
Той обаче подчерта: Въпросът за контрола, който се упражнява върху комисията – това, което беше предвидено в чл. 14, ал. 1, контролът, който би следвало да упражнява Народното събрание, не е този, който беше предвиден. Той трябва да бъде общ контрол, а не контрол по конкретни преписки, защото така, както беше разписано в проекта, оставаше отворена вратичка за контрол по конкретни преписки, а опасността там е не, че законът ще бъде използван срещу политическите противници за разчистване на сметки – това просто няма как да стане, но има реална опасност да бъде разпънат политически чадър над определени лица, приближени до една или друга политическа формация.
