Изложбата се открива днес (18 септември) и е в България със съдействието на Италианския културен институт. С творбите на големия ренесансов италиански художник се отбелязват 450 години от смъртта му. Творбите са предоставени са от музея на Микеланжело във Флоренция. Изложбата със сигурност ще се превърне в културно събитие за месеца. Бисера Йосифова, директор на Националната художествена галерия, часове преди откриването на изложбата каза пред Юлияна Тонева за „Артефир“:
„Четирите рисунки за много различни. Две от тях са композиции на голи тела, малки по размер, но много драматични в единоборството, както само той може да покаже движението на човешкото тяло. „Възнесение Христово“ е трета рисунка и по моему тя е скица към стенопис, защото тялото на Исус Христос е дадено в ракурс много динамично. Четвъртата рисунка е един ренесансов портик - Порта Пия. Това са универсалните гении - той е и архитект и работи във всички области на знанието и епохата. Има фронтон с две прекрасни колони, личи ръката на рисувача, което превръща линията в пространство, формата в светлина, в тази магика, за която няма думи. Трябва да се види.
Тези неща са много ценни. Мнозина ще кажат: „Защо само четири рисунки?“ Те са особено ценни, ако човек знае един момент от 
биографията на Микеланджело. Той е бил дълголетник от гледна точка на епохата, живял е до 89 години – библейска възраст за времето. Малко преди смъртта си е направил собствена равносметка с пълното самосъзнание за своето величие. Имайки пълното самосъзнание за своя гений и за значението на изкуството му след неговата смърт, той изгаря огромно количества от свои произведения. Това са трактати, сонети (той е блестящ поет), рисунки, скици. Прави две аудафета, защото иска да остане само с най-съвършените си произведения в бъдещето. Всъщност тези 4 рисунки са оцелели след страшния съд, на който той подлага своите произведения, както и себе си. След смъртта на Микеланджело неговият мецанат Козимо II Медичи, който е знаел, че ще купи от родствениците му цялото това наследство, остава поразен, наскърбен и дълбоко огорчен от факта, че намира много по-малък архив. Бил е бесен, гневен и е казал много остри думи по адрес на Микеланджело. Такава раздяла с творбите си обаче може да извърши само волята на такъв титан на Ренесанса - сам да направиш на себе си страшния съд. Много страшна работа е това. Така че, показваните тук рисунки добиват особена стойност, защото са минали през страшния съд на самия Микеладжело.“
