Промяна е необходима във всички сектори, каза в предаването "Неделя 150" проф. Нели Огнянова – специалист по медийно право, информационна политика и право на ЕС. Тя посочи какви проблеми се очертават в сектора с културата и медиите и защо двете последователни назначения в ресорната комисия в парламента могат да се оценят като проблематични:
Струва ми се, че културата и медиите отново се третират на остатъчен принцип. С тях това управление се занимава доколкото и след като управлението се занимае с останалите сектори. Отново, поне засега, няма критерии, няма изисквания към хората, в чиито ръце се съсредоточава властта. Би трябвало да има предварителни изисквания, би трябвало да има изслушвания, би трябвало да има критерии, по които се заемат определени позиции. На трето място – културата и медиите отново се очертават като терен, на който е допустимо да се решават корпоративни задачи и да се прокарват корпоративни интереси.
При Слави Бинев нямаше ясни данни, че ще защитава демократични ценности, подчерта Огнянова и добави: Ако имаше публични изслушвания и поставени критерии, всички характеристики на кандидата можеха да бъдат обсъдени.
Изненадващо на мястото на Слави Бинев беше взето решение за шеф на Комисията за култура и медии да бъде избрана Полина Карастоянова. За нея отново ако имаше изслушвания, първият въпрос, който би бил поставен, е за експертизата, коментира експертът и добави, че Карастоянова се е занимавала с туризъм:
Тогава, когато председателят на Комисията за култура и медии е ангажиран по този начин като директор на един национален борд по туризъм с председател Красимир Гергов, който защитава, но не е образец за прозрачност в областта на медиите, би трябвало да има граждански контрол и това да може да бъде обсъдено. Ако четем правилника на НС, граждански контрол може да има, но той вече е последващ. Наистина сега, доколкото ми е известно, е постъпило предложение в НС – кандидатите за такива позиции да бъдат обсъждани в бъдеще. Но ние сме изправени пред един свършен факт.
Председателят на една комисия има ли лично и специфично значение – бих казала да. Ако се обърнем към правомощията на един председател на комисия, ще видим, че става дума за становища, доклади, за определяне на дневен ред. Тази комисия ще извършва оценка на прилагането и ефективността на законите, което е изключително важно. Нещо повече – ще извършва контрол на степента на усвояване и на целесъобразното и законосъобразно разходване на фондовете. /…/ Въпросът за финансирането е изключително важен. Не става дума само за това да разбираш от финансови механизми. Трябва да можеш и по балансиран начин да защитаваш общото благо и балансираните интереси на различните индустрии, което в случая подлежи на доказване.
Според Огнянова, в случай че конкретни представители на една или друга политическа сила не разполагат с достатъчна експертиза или нямат нужните характеристики, тогава би трябвало политическите сили да се вслушат и да не прилагат квотен принцип, а да приложат друг принцип, например да се върви през критерии.
Огнянова коментира и случая с Комисията за финансов контрол и някои медии: Струва ми се, че има много неизяснени фактори, които на този етап за мен лично не дават основание да се стига до разкриване на тайната за източниците. Обръщам се към всички институции, които по този начин упражняват натиск върху медиите да имат предвид, че има такъв демократичен принцип, има такъв стандарт, който се нарича защита на тайната на източниците, че има критерии само кога, в изключителни случаи, могат да се разкриват източници.
Писателят Антон Дончев беше посочен от новия председател на Комисията за култура и медии Полина Карастоянова като потенциален съветник, като човек, който ще дава практични напътствия как да бъде управлявана културата. Пред "Хоризонт" той коментира:
Свидетели сме на един държавен миш-маш. Голямата грешка е, че не се обръща внимание на културата, съответно на мястото, което тя заема в живота на обществото. При нас културата не заема това място, което трябва да заема. Като казвам култура, разбирам и образованието, и науката, и изкуството, изобщо духовния живот на обществото. Отношението не е сериозно. Не мога да разбера какво точно се случва. Нещата са много по-дълбоки. Проблемът е и приливите и отливите на океана, а ние сме един залив. При нас непрекъснато ни заливат приливи и отливи на чужда култура, която е чужда на нацията. За тези неща трябва да седнем и да говорим.
Интервютата чуйте в звуковите файлове.
