Най-голям процент неправомерно изплатени европейски пари като цяло в ЕС се срещат в областите "Икономическо, социално и териториално сближаване" и "Конкурентоспособност". Голяма част от тях се дължат на търговете за обществени поръчки, които не са проведени по правилата. България е сред посочените държави в това отношение. Според българския представител в Сметната палата Илиана Иванова обаче българската администрация е подобрила управлението спрямо одита от миналата година:
Това не означава, че България е най-лошият пример, само 2 грешки са намерени от тези 13 одитирани транзакции, като и двете не са измерими количествено. Но основното каре, което присъства в доклада, е примерът с Полша. Разбира се, е важно да си взимаме поуките от подобни примери и да не ги допускаме в бъдеще.
България е изведена като пример за лоша практика за мярката "Добавяне на стойност към земеделските и горските продукти", защото наличните пари са дадени на всички кандидати, въпреки че не отговарят на изискванията.
Нередностите водят до изоставане, пише още в доклада на институцията, който посочва страната ни сред онези, където темпът на усвояване на фондовете е под средното равнище в ЕС:
Пет държави – Чехия, Испания, Италия, Полша и Румъния – държат над 54 милиарда евро от общо 93 милиарда евро неусвоени бюджетни кредити. Тоест в тези 5 държави е концентрирана най-голямата част от неусвоените средства за целия предишен програмен период. България е малко след средата по процент усвояемост към края на 2014 г. – последните цифри, които разглеждаме в нашия доклад.
Европейската сметна палата ще може да даде оценка едва догодина за окончателния размер усвоени пари от България за периода 2007-2015.
Цялото интервю с Илиана Иванова чуйте в звуковия файл.
