Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Технологията блокчейн (или верига от блокове) стои зад възможността криптовалутите, които напоследък се превърнаха в световен хит, а водещата сред тях – вече се търгува на борсата в Чикаго, да бъдат толкова отворени и демократични. Отвореността означава и децентрализация, и доверие, обясняват специалистите, като отбелязват, че технологията на криптовалутите всъщност може да се използва и за електронното гласуване, което България трябва да въведе.
Представете си списък – безкраен криптиран списък с историята на операцията, която сте извършили. Толкова дълъг списък, в който данните няма как да бъдат променени, взаимно свързани са, и са публични за всички участници. Това е най-бързото обяснение на блокчейн технологията. Този принцип обаче е в основата на доверието, което всички имат в нея, за да я използват, разказва Владислав Драмалиев от Фондация "Битхоуп":
База данни, която се обновява на всеки 10 минути. Когато се обнови, тази нова информация, която се е добавила, се разпространява и към всички участници в мрежата. Не може информацията да се променя назад във времето.
Всички технологии, които се използват, за да се създаде криптовалутата – да кажем биткойн, тъй като тя е първата, те са съществували години преди да се създаде самата валута, но това тяхно обединение – тази симфония на тези технологии, този брилянтен начин, по който те са били обединени, за да създадат биткойн, съществува от 2009 година.
Блокчейнът може да се представи като счетоводна книга, записи кой колко притежава, която има хиляди копия по света – децентрализация, като торентите, обяснява Драмалиев.
Именно тази децентрализация и общо притежаване на данните не се харесва на банките, смята Борислав Гончаров, главен стратег по киберсигурност в специализирана фирма. Банките приемат блокчейн технологията по-скоро като заплаха, отколкото като възможност:
Особено транзакциите – там има много трудна проследимост, банките нямат никакъв контрол, тоест – не е нужно да минават през която и да е банка транзакциите. Така че само по себе си това е екзистенциален проблем за банките, а не е просто нова технология. Аз мисля, че те по-скоро искат да модифицират технологията, така че да се впише в тяхната визия и стратегия за това, което искат да правят – тя може да бъде използвана по някакъв начин от банките, но не мисля, че ще я възприемат с отворени обятия в цялата ѝ пълнота. Така че по-скоро другите индустрии ще се възползват от блокчейна, а не толкова банковата система.
Децентрализацията вероятно не би се харесала и на правителствата, посочва Владислав Драмалиев и като пример отбелязва възможностите на технологията да бъде използвана при електронното гласуване.
Създава се нова криптоикономика, обобщава Драмалиев. Определено всякакви видове индустрии могат да започнат да прилагат технологията, прогнозира той, като уточнява, че първоначално обаче това ще става в нейния частен вид – частен блокчейн, а не използване толкова на публичен блокчейн.
А изследването на компания CB Insights от март показва възможностите на блокчейна в области като киберсигурност, образование, "интернет на нещата", онлайн музиката, съвместно използване на автомобили…
Повече по темата ща научите, ако чуете репортажа от звуковия файл.
