Караджата е с мундир и панталон от бяло сукно, а Хаджи Димитър – с униформа от сиво брашовско сукно, а на калпаците – лъвче с перо. Вечерта на 6 срещу 7 юли преминават Дунава при село Вардим. Забелязана от турски патрул, четата се отправя към Балкана. Още същия ден четата е застигната от турска потеря и е принудена да заеме позиции в лозята на село Караисен. Четниците отблъскват всички атаки. Походът продължава цяла нощ без отдих и на зазоряване се скриват за почивка в Дядопановата кория.
Под дебелата орехова сянка в старото училище в село Горна Липница се стекоха мало и голямо, за да се върнат 150 години назад и да видят как деца и внуци пресъздават славната битка под ръководството на Пламен Петров:
"От сега ви възпитавам да обичат родината, да си търсят корена и да поддържат нашите традиции и история. Носиите са извадени от раклите на баба и дядо от Горна Липница. Всяка една къща се пазят такива носии, независимо за малки за големи, в днешно време ги има. Защо е важно – за да пазят, за да продължават. Нас след 30, след 50 години няма да ни има, а чувството ще е невероятно, предполагам, когато те са на 200-годишнината от честването на този празник те ще бъдат вече зрели хора и надявам се да покажат това и на децата си, и на внуците си, и да продължават по-нататък."
Чувството за историзъм и отговорност се възпитават у децата бавно и методично и това е една от целите на съпътстващите събития в арт резиденция „Старото училище“ в Горна Липница, сподели организаторът Димитър Палов:
"Ние всяка година се опитваме по някакъв начин да им разказваме части от историята, части от вярванията, от легендите. Говорили сме за траките, говорили сме за прабългарите, говорили сме за всякакви вярвания. Стигнахме, така или иначе, до възстановката. Хубавото е, че децата влязоха в целия театър, освен че изучиха самата битка, четоха исторически извори, влязоха във всяка една роля и живеят с нея."
От 4 до 19-годинишни деца и младежи от цялата страна се включиха във възстановката на победоносната битка между четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с десетократно по-многочислената турската потеря, случила се в местността Дядопановата кория край Горна Липница.
Валентин Георгиев Ангелов, на 14. Било е тежка война, 127 българи срещу 3127 турци, всички са били живи от самата войска на българите. Много героична битка.
"Аз съм Християн Долчинков, на 12 години съм, играя турчин във възстановката. Да се пресъздаде историята и хората да знаят какво е станало. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа винаги е успявала да отблъсне, защото турците са стреляли на кръстосан огън, докато българите са стреляли точно и подготвено. Това е привилегия, да кажем, че все едно мога да се върна във времето, историческо е, чувстваш се някак си на по-високо ниво."
"Казвам се Таня Тодорова, на 19 години съм. Просто исках да видя себе си в носия, това ми е мечта. Както и за историята, харесвам българската история и исках да видя възстановката на Дядопановата кория. Чувството е великолепно."
Ивайло Станиславов Георгиев, на 13 години, изпълнявам ролята на Иван Попхристов, знаменосец. От знаменосеца зависят много неща като честта. Ако знамето бъде изпуснато на земята, това е загуба на битката. Това е историята на България и е хубаво да бъде запазена. Затова правим това нещо, за да може да се предава по поколенията. Има го желанието да се пазим българската история.
Катерина Иванова Крумова, на 17 години:
"Моята роля е да съм жътварка. За мен е удоволствие, много се гордея, че участвам в това представление. Чувствам се горда, че съм облечена в тази носия."
Кристофър Кръстев, 18 години, играя Хаджи Димитър:
"Моите баба и дядо са от това село и всяка година задължително си идвам за арт резиденцията. Аз съм воевода, сърце и вола, и саможертва, и любов към родината. Един човек, стига да има желанието, винаги е готов, няма значение от възрастта, той би жертвал абсолютно всичко за родината."
С възстановката децата дадоха урок по родолюбие и българщина на родителите си и всичко гости, дошли в двора на старото училище в Горна Липница.
"Много вълнуващо, може би, защото са наши деца, и това ни вдъхновява.
Настръхнах през цялото време, чест прави на организатора за тези усилия, труд и воля. Хвала на такива хора.
По този начин се възражда българското, запазва се между децата и просто ми се плаче като ги гледам, от радост.
Едно време е било много трудно, хората са плакали, плакали. Сега има голямо бъдеще в нашите деца, голямо."
Репортаж от Горна Липница на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл
