Сливен вече не е център на текстилната индустрия, макар да има запазени предприятия и малки цехове, които са основно за чорапи. Градската икономика претърпя тежки години по време на Прехода – много от предприятията се затвориха, други ги унищожиха физически, но все пак нещо от тях оцеля. Оцеля ли желанието на сливенските граждани да правят бизнес?
За близо 30 години – от падането на тоталитарния режим и смяната на плановата икономика с тази на свободните пазари – много фирми се създадоха, живяха на пазара, но с времето конкуренцията ги изтика встрани или техните собственици не видяха своето място и затвориха.
Христо Табаков започва своя бизнес преди близо 25 години. Според него бизнес климатът в града не е добър:
"Както Старият бряст, така и историята, която е свързана с фабрикаджията, явно с времето намира своя край и колкото и песимистично да изглежда всичко, нещата не стоят никак добре в нашия град. За градове, които бяха много изостанали в моя сектор – Стара Загора, Бургас, сега те са водещи и бизнесът върви. Печатната и рекламната им дейност са на много по-високо ниво. Нашата западна, но виждам съседни градове като Ямбол, които също вървят много по-добре от нашия град".
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Стоян Радев.