Ценителите на големия мексикански писател, поет, дипломат и носител на Нобелова награда за литература Октавио Пас вече могат да се зарадват на сборник с отбрани есета в превод на Анна Златкова.
В книгата са представени негови размисли върху поезията в диалог с големи поети като Блейк, Колридж, Новалис, Бодлер, Рембо, Маларме, върху поетическия опит като откровение за изначалната същност на човека, върху поезията на Фернандо Песоа и идеите на Андре Бретон, разсъждения за предколумбовото и съвременното мексиканско изкуство, за срещата и сблъсъка между цивилизациите, своеобразието на испаноамериканската литература, предкортесовата и колониалната история на Мексико, националната идентичност, душевността на мексиканеца.
Октавио Пас (1914-1998) е виден мексикански поет и есеист, една от най-ярките фигури в латиноамериканската литература на XX век, носител на Нобелова награда (1990), награда "Сервантес" (1981) и награда "Алексис дьо Токвил" (1989). Запознава се с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и модернистична литература. През 20-те години на ХХ век открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му творби.
Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта, както Октавио Пас, различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време.
Съвсем не би било преувеличено да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които, по думите на самия мексикански поет, "успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да успее ясно да формулира, си задава всеки човек".
Десислава Желева, редактор в наше известно издателство, представи книгата в "Артефир" в разговор с Димитрина Кюркчиева.
Снимки – изд. Колибри
