На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Добромир Тонев
С това стихотворение на един от най-виртуозните български поети, Добромир Тонев, почитаме паметта на писателя Христо Карастоянов в деня на неговото рождение.
Филмът "Гео Милев в лабиринта на времето", в който Христо Карастоянов е основен участник с романа си "Една и съща нощ", ще бъде излъчен в памет на големия български писател, напуснал този свят преди по-малко от месец. Прожекцията ще се състои днес в кино "Одеон" от 18 ч.
Човек с вродено чувство за самоирония, свободен и лишен от всякаква провинциалност – такъв е Христо Карастоянов в спомените на своите съмишленици. Автор на над 30 книги, сред които "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът". Носител на всички големи национални награди за литература в България, Карастоянов е един от най-важните ни писатели, макар и не достатъчно познат за масовия читател.
В "Нашият ден" режисьорът Костадин Бонев си спомня за Карастоянов, за приятелството и съвместната работа с него по филма "Гео Милев в лабиринта на времето".
Това приятелство започва през 80-те години, когато Бонев предлага на Карастоянов да работят заедно по документален филм , посветен на 1934 година. В крайна сметка сценарият не се получава, но режисьорът и писателят остават добри приятели през годините.
"Много е трудно да се говори за литературата на Христо Карастоянов, още повeче за човека Христо Карастоянов. Винаги съм приемал различните видове изкуства като система от кодове – те си имат свой собствен език и код. Химията се получава тогава, когато кодът на моето мислене съвпадне с това, което е написал определен автор. С ръка на сърцето трябва да си призная, че има изключително утвърдени български писатели, които просто не мога да ги чета. При Христо Карастоянов е обратното. Много е особено, когато думи, написани на хартия, ги възприемаш като свои собствени. Нещо такова се получаваше с определени произведения на Христо", казва Бонев. По неговите думи поредицата от силни книги, които Карастоянов успява да създаде през 90-те години и в началото на века, "са като едно опъване на прашка, за да изстреля романа "Една и съща нощ".
За вдъхновението да създаде филм по романа Бонев разказва: "Започнах да чета "Една и съща нощ" в автобус към Гърция и прочетох две глави, докато стигнах границата. Изпитах непреодолимо желание да го чуя, обадих му се, обявих го за велик. Постепенно беше естествено, особено след като той направи спектакъла с Иван Добчев в Народния театър, да се опитаме да направим сценарий за филм."
Заедно със сценариста Константин Петров правят добър художествен сценарий, който комисията за игрално кино не одобрява. Документалният филм се появява напук на това решение.
"Бях толкова погълнат от прозата на Христо, че решихме да компилираме нещата, в които особено много личи неговата емоционалност, личното му отношение към Гео Милев, което по някакъв начин е адекватно на документалното кино и така се създаде този филм", споделя Бонев.
Хората, които днес отидат да видят филма, ще станат свидетели на неподправената емоция, с която Христо Карастоянов се отнася към това историческо време и неговите проблеми. А тези проблеми, според режисьора, се усещат като днешни.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
