Как се променя кукленият театър, адаптира ли се към нови сцени – в "Нашият ден" гостуват Любомира Костова, режисьор на детския спектакъл "Скадинди лапер" и Димитра Попова, автор на текста и актриса. Кукленото представление е дело на независима театрална формация, която обичайно се занимава и с японски марионетен театър.
"Скадинди лапер" е един различен театрален проект, който живее своя сценичен живот в необичайни пространства. Премиерата се е състояла в "Топлоцентрала", но през месец март представлението може да бъде видяно на една още по-нетипична локация – в клуб "Строежа".
Любомира Костова споделя, че независимите театрални формации страдат от липсата на сцени и пространства за изява. В същото време места като "Строежа" все по-често предлагат нестандартни възможности. Това е хубаво, особено за детския театър, който, по думите на режисьорката, е важна част от възпитанието и растежа на децата.
Разлика в поколенията има. Според Димитра Попова количеството информация, достъпът и дигитализацията влияят на начина на възприятие. "Предлагайки изкуство, трябва да се съобразяваме с това, че то трябва да е динамично и интересно." Все пак Попова вярва, че в кукления театър има магия, която задържа вниманието на децата. Той е различен от видеата, които са свикнали да гледат – предмети, кукли оживяват пред очите им – нещо, което надскача технологиите.
Любомира Костова разказва, че формацията съществува вече 6 години. Идеята за представлението "Скадинди лапер" се ражда, след като Димитра Попова издава детска книжка с това име. Това е първото изцяло българско представление на трупата и създателите обмислят и създаването на анимационно филмче. Спектаклите на формацията винаги съчетават театъра с допълнителни линии – музикални или литературни. Според Костова децата не разбират ефекта на рационално ниво, но тяхното преживяване става много по-пълноценно.
А какво значи "Скадинди лапер"? В книгата и в пиесата това са магически думи. Произходът им се крие в детството на Димитра, когато тя си измисля свой собствен език, а това словосъчетание остава в съзнанието ѝ през всичките тези години.
Това, че спектаклите се играят в по-малки сцени, според Костова, е предимство. Разбира се, се налага допълнителна координация, но тези места проявяват необходимата гъвкавост, за да бъдат пригодени за представленията. Това улеснява контактът с публиката.
"Смятам, че е много важно децата да бъдат привлечени и да им бъде показано, че това е пространство, което е и тяхно. Защото театърът е комуникация, не само ние представяме нещо – публиката заедно с нас участва в създаването на този спектакъл дори когато не е интерактивен", казва режисьорката.
Създава се един интересен контекст за обмен на публики и общуване между различните изкуства и техните любители. Ето защо създателите на представлението призовават и други клубове и бизнеси да се замислят как могат да включат изкуството в своята дейност.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
