"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." 
Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. 
Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
