"И все пак какво ти носят тези истории?" Въпросът е част от текста в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева. А отговорът на този, който я разгледа и прочете, може да е началото на отговора на авторката: "Носят ти сладостта"… Сладостта от погледа към една неочаквано разнолика и уютна София, която често приемаме за даденост, защото нямаме свежия поглед на вяра Бояджиева към града ни. Може да кажем също, че това е една мечтана, макар конкретна София, в която да обикаляш познати и скрити места, в която да потанцуваш и да се посмееш, в която да потъгуваш и да се смълчиш. 
Ето и част от представянето на книгата: "Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в "художествения" си смисъл, така и в разговорния, като "този е голям образ". Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете. София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на "Граф Игнатиев" и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка "Вишнева". И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята "да хване"."
Столицата ни в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева е пълна с образи и истории, с характери и техните дочути реплики, от които избирам две: "Харесва ми, защото виждам себе си. Затова ми е смешно" и "Трябва и естетика сега, не може само битовизми".
Чуйте издателката Зорница Христова
