Германският режисьор Бенджамин Пфол гостува на София филм фест с дебютния си филм "Юпитер". Той носи това име неслучайно – комета наближава Земята и 14-годишната Лея е принудена да се раздели с досегашния си живот, тъй като родителите ѝ я отвеждат в планината, заедно с брат ѝ, за чието психично заболяване те се опитват да намерят лек и обяснение. В планината група от хора са се събрали, за да наблюдават преминаването на кометата на път за Юпитер. Те са уверени, че човечеството произхожда именно от далечната планета, а семейството на Лея най-накрая намира смисъл в съдбата си и надежда за бъдещето.
Какво обаче се случва с тийнейджърката – ще последва ли родителите си, или ще открие собствен път на планетата Земя? Това е само един от въпросите, които са залегнали във филмовата история на Пфол. За нейна основа служи дипломният късометражен филм на режисьора, който носи същото заглавие.
"Имах желание да разкажа още от тази история, да я изследвам по-надълбоко. По онова време в цяла Европа хората и правителствата някак си се обърнаха надясно и се случиха много странни събития. После дойде и Covid, с това навлязоха още по-странни идеи, които хората следваха. Беше ми интересно как изведнъж нормалните хора започват да следват такива налудничави идеи и исках тъкмо това да разследвам като един кинорежисьор. Така всъщност започна работата по пълнометражния филм", обясни в "Артефир" Бенджамин Пфол.
Той не се опитва да подходи към световете около нас натуралистично, а търси абстрактните форми във всеки жанр. Затова и историята в "Юпитер" е разказана чрез средствата на научната фантастика.
"През всички тези години тя ни е помагала да разберем повече за света, в който живеем. Да, може би наистина е странна идеята да отидеш на Юпитер, но не е по-странно от това, което разказва бившият президент Тръмп например – казва още Пфол. – Смятам, че като човешки същества имаме нужда един от друг и трябва да се грижим един за друг. Струва ми се обаче, че през последните години не се справяме много добре с тази грижа и имаме доста политически проблеми."
"Юпитер" показва съществения момент в порастването, при който вече подлагаш под съмнение идеите на родители си и започваш да мислиш по свой собствен начин. Пфол представя темата през една наивистична гледна точка, като дава възможност на зрителите сами да си зададат нужните въпроси.
"Мисля, че това е страхотната възможност за изкуствата, литературата, живописта, за един филм – именно да ни даде друга перспектива за това, което ни заобикаля. Виждаме постоянно това, което е около нас, и все пак не стигаме винаги до решения. Затова чрез изкуството можем да открием някакъв друг подход към света. Вярвам също и в развлекателния аспект на киното, същото така и в изкуството и красотата на това да гледаш звездите например“, допълва германският режисьор.
Той учи режисура в Мюнхен, като междувременно пътува със стипендии за обучение в Аржентина и Тунис. Не прави политическо кино, но има политически теми, които го вълнуват и които се опитва да включи в творбите си, докато разказва приключенски истории.
"Това е силата на киното – не си стоим във вкъщи, всеки поотделно да си гледа Netflix, ние се събираме. Заедно плачем, заедно се смеем, заедно се страхуваме и след това споделяме тези чувства. Споделяме и въпросите, които са възникнали. Понякога те са политически и могат да прераснат в дискусия. Точно това е за мен демократическата мощ на киното", смята Бенджамин Пфол.
Останалото чуйте в звуковия файл.
