Тия дни в парламента пак се караха по енергетически въпроси.
Има един принцип в политермодинамиката, който съм формулирал след дългогодишна напрегната научна дейност. След дългите ми наблюдения и анализи установих, че потенциалната корупциенергия на българската енергетика възпламенява мозъците на замесените политици и те грейват като горящ петролен кладенец.
Политиците-енергетици водят помежду си нещо като религиозни диспути за това колко дявола се събират в една тръба. Петродолари, газови рубли, танкери, терминали, цистерни, тръби, шисти, фашисти, кубометри, хекзаметри...
Публиката чува, че шум се вдига, тръби се кръстосват, звънят жиците, далекопроводите и броячите пеят свойта зла песен и всичко това непонятно как се трансформира в сметки за консумация на енергия и банкови сметки на замесени в енергетическото съзаклятие.
В тая сфера на обществения живот има странни катаклизми.
Сега парламентът се занимава с един газов договор с турска фирма, който договор разноцветни политици определят като драматично неизгоден за България. Заради този договор България губела по 1 млн на ден, твърдят хора от различни зони на политическия спектър.
Този неизгоден договор изглежда е възникнал като природно явление, непознато бедствие, с което не знаем как да се борим - повече от година никой дори не го е поставил сериозно в обществения фокус-мокус.
Договорът е сключен по време на едно от служебните правителства на Радев преди повече от година. Тоест, ако са верни бомбастичните сметки - вече са заминали бадява повече от половин милиард лева. Да са ден-два, седмица по милион на ден - нищо работа, няколко милиона между приятели не са тема за тежък разговор. Само че са минали много седмици и месеци. И сега, година и кусур след сключването на неизгодния договор, изведнъж започва свещена предизборна война срещу него.
След рагорещени прения парламентът манифестира, че договорът е лош и отива да се гледа под лупа във всички прокуратури и администратури от София до Брюксел през Константинопол. Парламентът също така заръча на енергийния министър да предоговаря неизгодния договор.
На мен ми е интересно с каква аргументация се тръгва на такава мисия.
Да си представим. Отива нашият министър с шлейф от делегати-експерти и казва на отсрещната страна: Абе, комшу, малко ми е неудобно, ама тука сте подписвали с предишен министър много неприятен договор. Айде да се разберем повече да не ви даваме по 1 милион на ден, че народът страда и долините ни ехтят от въздишките на енергийната бедност.
И комшиите, сиреч партньорите в неизгодния договор, може би ще отговорят: О, разбира се, той договорът наистина е малко неизгоден за вас, айде разваляме договора, даже може да възвърнем известно количество пари, за да не страда братският български народ и да не кънтят така страшно клисурите на енергийната ви печал…
Така ще ни кажа комшиите енергетици.
Но комшиите може да излязат и някакви безсърдечници, които да рекат на енергийния ни министър: а какво ни интересуват нас вашите избори. Я си гледайте работата и си плащайте неустойките като джентълмени и същински европейци.
И накрая комшиите газовици може да добавят на латински: pacta sunt servanda. Договорите, значи, трябва да се спазват. Константинопол е бил известно време латинска столица и носи на латински поговорки.
По друг енергиен въпрос чието решение се отложи във времето, също се разгоря парламентарен пламък.
Във връзка с прочутата либерализация на енергийния пазар, огненият във всяко едно отношение Цончо Ганев даде следната прогноза:
“След 2 месеца тези от ПП-ДБ отиват на либерализирания пазар, но на борсата, шайка неможачи…” - възгласи Цончо, имайки предвид трудовата борса, където след изборите ще се озоват стотици безработни политици, загубили завинаги доверието и енергията на народната подкрепа.
Само че в Бюрата по труда рядко се срещат бивши политици, особени ако са и енергетици. Добри или лоши в политиката, повечето се развиват отлично в деловата сфера.
Ако след участие в политико-енергетиката опреш до Бюрото на труда, за какво изобщо си се хващал с политика! Хората влизат в политиката, за да трупат морални, материални и други капитали. Например чувствителна информация и социален капитал, защото хората са най-голямото богатство и човешкият материал е най-големият капитал.
За обикновения човек всички тия сложни предмети се свеждат до едно просто нещо: повишаване на сметките. Как точно става това на бележките - природен процес и тайна непостижима.
Но за необикновения човек познаването на тия сложни процеси представлява въведение в принципа на потенциалната корупциенергия.
Възпявам енергийната корупция
тя е вулкан с невиждана ерупция.
Седни, учи и гледай - някой ден
и ти ще си добре възнаграден.
*Коментарът е авторски и не отразява позицията на общественото радио
