За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева, автор на книгата с разкази "Човекът от последния вагон".
За Марта Радева осъществяването е най-важният човешки стремеж. "Всеки човек, вярвам, е дошъл с някаква задача на земята. Преди човек да я открие, той изпитва едно неудовлетворение, което се опитва по някакъв начин да излекува в някакви посоки, които не винаги съвпадат с необходимостта", казва тя. Радева смята, че неудовлетвореността е това, което води до зависимости и болести един човек – самата тя е доказателство за това.
"Когато като малка започнах да чета, имах някаква увереност, че някога ще пропиша. Но поех по пътя на литературата и преподаването и това ме респектира толкова много, че не смеех да заявя себе си в тази област", разказва писателката, която дълги години работи като учител.
Радева споделя как в един момент най-сетне се осмелява да пропише художествена литература, започва да печели конкурси, на които дори се явява под псевдоним, и постепенно сбъдва дълбокото си желание да бъде писател. Тя благодари на издателството, с което работи, както и на своя изтънчен редактор – Ина Иванова, която е дала ценни съвети за фабулата и изказа в разказите на Радева.
В живота на Радева дълго време училището е единствен свят. "Училището е много важна среща в живота на един човек. Затова е много голяма отговорността на учителите. Осъзнавам, че това е една от най-трудните професии – това общуване не само с децата, но и с техните родители, с ръководството – много неща те притискат и не винаги можеш да реагираш осъзнато", споделя Радева.
Целия разговор, както и откъс от разказа "Плесницата", в който учител преживява сложен морален казус – чуйте в звуковия файл:
