Мариам Чачиа - глас от протестите в Грузия, сподели своите притеснения пред БНР. Тя е грузински режисьор и продуцент на документални филми в много успешни копродукции. Първият ѝ пълнометражен документален филм "Listen to the Silence" печели "Златен гълъб" в конкурса Next Masters в Лайпциг.
Мариам е една от многото, които не пропускат и ден на протест срещу Закона за чуждестранните агенти в Грузия.
Какво е настроението в момента в Грузия?
Настроението в Грузия е "сега или никога", защото знаем какво се случи с Русия след приемането на този закон и какво се случи със свободата на словото, със свободата на изразяване. Знаем какво се случва в Беларус, а и познаваме съветското минало. Но това е Грузия. Свикнали сме да се борим, така че ще се борим и знаем, че това е важно. Сега или никога.
Как се чувства човек като Вас, защото филмовата общност, от която сте част, започна да протестира преди около година, още преди последния повод за граждански протести - Закона за чуждите агенти?
Интересно е как се получава така, че културата винаги е последната, която се финансира, но винаги е първата, която се атакува, когато диктаторите дойдат на власт. Затова ние, филмовите дейци, започнахме да протестираме през юни миналата година, когато Министерството на културата започна да контролира съдържанието на филмите, грузинските филми и Националния филмов център на Грузия. По онова време никой не очакваше, че нашето проруско правителство ще върне руския закон в Грузия. Но видяхме как пропагандата започна да работи. Сега е много трудно време, когато повечето грузински режисьори са станали активисти и нямат място и време да правят филмите си. Много съм щастлива, че започнах да следя тези събития с камерата си, защото, освен че това е много голяма отговорност към филмовите дейци, в същото време имам място, където да упражнявам професията си.
След ветото на грузинската президентка и предупрежденията от Брюксел, че Грузия може да загуби перспективите си за членство в ЕС, какви са очакванията ви? Кое е по-вероятно - да се засили още натискът върху протестиращите, защото виждаме прояви на полицейска бруталност или напротив - да се направят някакви отстъпки от страна на правителството?
Мисля, че след ветото на президента натискът върху протестиращите ще се засили. Единственият начин за натиск върху руската политика е чрез реални санкции от страна на Запада. Нашето правителство се опита да ни отнеме страната и захвърли нашите деца, следващото поколение в ръцете на Русия. В същото време управляващите изпращат своите деца да учат в Европа и САЩ. Ако има санкции за самите тях и когато децата им усетят заплахата, че няма да могат да пътуват на Запад, те ще започнат да ни разбират и тогава може да настъпи някаква промяна. Но не знам защо на Европа ѝ отнема толкова време да започне санкции, поне да започне да санкционира нашия олигарх Бидзина Иванишвили, проруски политик и олигарх, който финансира сегашното ни правителство.
Страхувате ли се, че ще пострадате лично заради участието в протестите, че ще има последици за личния и професионалния Ви живот?
Ако законът за чуждестранните агенти бъде приет в Грузия, няма да мога да правя филмите си. Поради липсата на финансиране в Грузия, филмите ми се финансират предимно с помощта на европейски партньори и европейски фондове. И по силата на този закон, ако минимум 20 процента от финансирането идва от чужбина, трябва да се регистрирам като чуждестранен агент. Освен това се страхувам, че ако приемат този закон, правителството ще посегне и на мен - не само на мен, но и на някои от моите приятели активисти и филмови режисьори. Миналата година филмът ми вече беше критикуван от министъра на културата и тя ме заплаши публично, че ще ме даде под съд. С този закон тя ще има законното право да прави каквото си иска с хората, които са критични, а аз съм един от тях.
