Замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в София продължава да бъде повсеместно и доста над официалните стойности, публикувани от институциите, показват нови целогодишни измервания на Екологично сдружение "За Земята", изложени в актуален доклад. При това концентрациите са се увеличили спрямо предходната година.
Подробните данни са изложени за първи път в нов доклад на организацията.
Притеснително е, че проблемът продължава да бъде напълно скрит за автоматичната система за измерване на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), въпреки усилията от няколко години да се повиши осведомеността на гражданите и институциите по въпроса. Несъответствието произтича от неправилното разполагане на официалните измервателни станции, показва анализът.
Гостът по темата в предаването "Радиокафе" Ивайло Попов от екип "Въздух" към "За Земята" посочи, че азотният диоксид е един от основните замърсители на въздуха, типичен замърсител за Западна Европа, където с фините прахови частици (ФПЧ) нямат сериозни проблеми, а е характерно и за по-големите градове у нас.
"Основен източник на този замърсител е трафикът, автомобили с двигатели с вътрешно горене, затова подобно замърсяване е установено в градовете София, Пловдив и други. Нормата на замърсяване е установена на ниво ЕС, към момента тя е 40 микрограма, на годишна база, средногодишна концентрация, макар че ще бъде променена" - посочи Попов. За да проверим дали има нарушения на тази норма, ние правим целогодишни измервания в 12 периода по около 30 дни и така намираме в рамките на година какво е замърсяването."
Няма станция, няма проблем
Как се осъществява измерването?
"Методът, който използват от Агенцията по околна среда е референтният метод. Ние използваме друг, различен. Недостатъците на нашия метод са, че не можем да видим средно часова или средно дневна стойност - виждаме за периода, за който мерим средната стойност, тоест, около 30 дни. Методът е добре утвърден, нарича се „дифузионни тръби", поясни Ивайло Попов.
Още през 2021 г. с независимо измерване дифузионни тръби на "За Земята" демонстрира наличието на замърсяване на въздуха в София на много локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г.
В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г.
Това означава, че замърсяването с NO₂ в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. "Александър Малинов" със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. "Ситняково", пл. "Сточна гара", бул. "Никола Мушанов" и други. Подробни данни по локации може да откриете в пълния доклад – тук.
Забележително е, че единствените две места в града, където резултатите са с по-ниски стойности и в нормата, се намират точно при автоматичните измервателни станции на ИАОС. Така според данните на институциите няма наднормени концентрации на NO₂ както за 2021 г., така и за 2022 г. Разминаването се дължи изцяло на факта, че двете официални станции, които трябва да отчитат замърсяването от транспорта в града, не отговарят на законовите изисквания и са разположени неправилно.
Висока социална и лична цена
Дългосрочното излагане на азотен диоксид на гражданите има висока социална цена. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно покрай места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите.
Дори краткотрайните излагания на високи нива на азотен диоксид могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено с астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното вдишване на въздух с повишени концентрации на NO₂ може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции, като води до структурни промени в белия дроб дори при здрави хора. Тези сред нас с респираторни, със сърдечно-съдови проблеми, бременните, децата и възрастните, бивши и настоящи пушачи обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето.
Трябват незабавни действия
"На база на резултатите от измерванията и анализите смятаме, че трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта, като междувременно официалните станции трябва да се разположат така, че да отговарят на законовите изисквания и да измерват реалното замърсяване", посочи Ивайло Попов. По този начин ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид.
Експертите препоръчват да се направят и повече измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO₂ в София. Недостатъците на измервателната система обаче трябва да се адресират незабавно. Изпълнителна агенция по околна среда отказва да предостави на гражданските организации изготвен от тях доклад за състоянието на системата за мониторинг на качество на въздуха, който поискахме по реда на Закона за достъп до информация. Вероятно институциите умишлено се бавят, за да не станат известни проблемите с измерването на качеството на въздуха, посочват от "За Земята".
Поради тази причина от организацията вече заведоха съдебно дело заради укриването на доклада от институциите и заедно с гражданското обединение “Дишай, България” стартираха подписка с искане да той бъде публикуван.
През юни 2024 г. "За Земята" ще представи актуални данни за замърсяването с азотен диоксид и за периода на функциониране на зоната с ниски емисии от транспорта в София, стартирала на 1 декември 2023 г. Основна цел на мярката е да намали именно емисиите от автомобилния трафик и концентрацията на NO₂.
Чуйте разговора на Боян Бочев с Ивайло Попов.
