Днешният конфликт между Израел и Хизбула тлее твърде отдавна - още отпреди 18 години. През това време заплахата е била генерирана системно, но не са били взети необходимите мерки. Днес са нужни колективни решения за прекъсване на логистичните вериги, които водят от Иран вече не само към различни "горещи" части на Близкия изток, но и към Източна Европа, сочи Асаф Орион - генерал от резерва на израелската армия и сътрудник на Вашингтонския институт за близкоизточна политика - в интервю за "Събота 150".
В понеделник Израел нанесе масирани удари в южен Ливан. По данни на местните власти 23 септември е бил най-кървавият ден за страната от края на гражданската война преди повече от 30 години - загинаха повече от 550 души. Десетки хиляди побегнаха към Бейрут и дори към съседна Сирия, която сама е опустошена от гражданска война.
Хизбула отговори с ракетни вълни по северен Израел, но до този момент и двете страни използваха само малка част от разрушителния си капацитет. Последва допълнителна ескалация. В сряда сутринта Хизбула изстреляха тежка балистична ракета много по-далеч отпреди - по самия Тел Авив.
А в петък вечерта Израел започна още по-масирани удари по южен Бейрут, Тир, долината Бекаа и други части на Ливан. Ударена бе щаб-квартирата на Хизбула в квартала на Бейрут Дахия. Изравнени със земята бяха цели жилищни сгради. Самият лидер на Хизбула - Хасан Насрала, е в неизвестност вече половин денонощие. Официално израелците нито отричат, нито потвърждават, че той е бил основната им мишена.
Според Асаф Орион изострянето на конфликта е въпрос на време, въпреки усилията на САЩ и Франция да наложат поне временно примирие.
Как може да бъде предотвратена по-нататъшна ескалация, генерал Орион?
Хизбула биха могли да спрат да водят Ливан към разруха заради солидарността си с Хамас. Биха могли да изтеглят бойците си на север … Но няма да го сторят преди да се случи нещо още по-лошо. За мен това е очевидно. По-лесно е да предотвратиш война, отколкото да я спреш. Вижте как се развиха събитията след войната от 2006 година. Всеки път когато израелските представители сочиха как Насрала засилва групировката си в южен Ливан в нарушение на резолюция 1701 и призоваваха да бъдат приложени условията на примирието, членовете на Съвета за сигурност на ООН предпочитаха да извръщат очи."
"Сега изведнъж всички се разбързаха, но условията вече са много по-трудни, отколкото в предходните години. Вече мина почти една година, откакто Хизбула, без да бъдат провокирани, решиха да започнат обстрел по Израел. Това решение хвърля светлина върху действията на Иран - системното въоръжаване на Хизбула от иранска страна с все по-съвършени оръжейни системи. Хизбула използва това оръжие срещу Израел и го складира в частни жилища, в гъсто населени градски райони, където след това избухва.
Показва ли, според Вас, израелското ръководство, че си е поставило ясни цели в тази военна кампания?
Трудно е да кажеш, когато си извън кръга, който взима решенията. Това, което бе обявено, е решението на израелското правителство от 16 септември да добави към целите във войната осигуряването на безопасно завръщане по домовете им на жителите на селищата по границата с Ливан. Това означава, че трябва да бъде наложено трайно прекратяване на стрелбата в този район, а също така премахване на всякакви заплахи за нахлуване в Галилея. Трябва да бъдат взети мерки срещу балистичните ракети на Хизбула - и виждаме, че това се случва с въздушните удари от последните дни. Остава и проблемът с нарастването на военната мощ на Хизбула - не бива да се налага да действаме срещу тях пак и пак на всеки няколко години.
Пред Израел стои въпросът дали да приеме безконечна война на изтощение - защото Хизбула упорито не спират обстрела и не позволяват на израелците да се върнат по градовете си на границата. За нас това положение е неприемливо. Израел може да прати армията си в Ливан, за да разбие и изтласка противника. Но това, което прави досега, е да увеличава натиска върху Хизбула постепенно, не до максимум.
Да разгледаме случая с взривените пейджъри и уоки-токита. Оптималното след тези атаки би било едновременно с тях или веднага след тях - докато врагът е все още изваден от равновесие - да бъдат предприети масирани бомбардировки и дори сухопътно нахлуване. Вместо това Израел надгражда ударите един след друг. Два дни след уоки-токитата последва ударът по командването на подразделението "Радуан". Впоследствие бяха ударени няколкостотин цели, после две хиляди. Тези удари може и да са превантивни по характер. Трудно е да се види отвън.
За да сработи логиката на такова постепенно нарастване на натиска е необходимо нещо като дипломатическа, или политическа, "рампа". Да можеш да представиш ясно на другата страна какви са условията ти, за да спреш, и какви са възможностите ти да продължиш.
Изглежда, че сухопътна операция е най-нежеланият вариант за израелското правителство. Но ако се стигне до него, колко дълбоко според Вас израелската армия трябва да нахлуе в Ливан, за да елиминира опасността? Колко голяма трябва да бъде буферната зона и би ли била тя достатъчна за сигурността в Северен Израел?
Абсолютният минимум, който трябва да бъде постигнат, е прекратяването на обстрела откъм Ливан. Следващата задача е бойците на Хизбула да бъдат изтласкани от границата. Говори се за 5, за 8 или за 10 километра, но да не забравяме, че резолюция 1701 от 2006 година изисква изтегляне на Хизбула зад река Литани, която в по-голямата си част тече на трийсетина километра от Израел. Могат да бъдат изтласкани и по-далеч отвъд Литани - израелците сме били и по онези места.
Но въпросът не е толкова, колко надълбоко да навлиза израелската армия в Ливан, а с каква стратегия могат да бъдат постигнати трайни резултати. Сигурен съм, че армията може да достигне, която и да е точка от Ливан, която правителството ѝ посочи. Въпросът е какво ще бъде постигнато във военен аспект и как да бъде запазено с течение на времето. А това се постига не само с куршуми и бомби - необходими са не само военни, но и други играчи.
Има ли опасност за Израел да напрегне твърде много силите си - едновременно в Газа, на Западния бряг и в Ливан?
Да, тази опасност е налице. Управлението на една страна по време на война е фино изкуство. Трябва да се балансира между много проблеми - вътрешнополитически, международни, военни, икономически. Най-голямата уязвимост на Израел днес е вътрешнополитическата криза. Това е изначалната причина, която подтикна враговете ни да ни нападнат. Така че в дългосрочен план основната задача за нас, израелците, е да подредим нещата у дома. Всичко друго ще се нареди след това."
Следващият проблем е не само пред Израел. Какво ще направи светът пред агресията, която Иран упражнява чрез своите проксита? Не само израелците сме атакувани. Какво ще кажете за международното корабоплаване, което е под обстрела на хутите? Какво ще кажете за иранските ракети, доставяни на Русия, за да може да бомбардира Украйна и да заплашва Европа?
Крайно време е да се взрем в по-широката картина. Да спрем да се бием на плажа и да погледнем нагоре по течението. Палестинският проблем е добър претекст, но коренът на проблема е в снабдителната верига, която покарва от иранската военна индустрия и от иранската хазна, и се разклонява към Ливан, Йемен, Сирия, Газа и Западния бряг. Всички тези огнища в Близкия изток се разпалват от една и съща машина. Необходим е колективен отговор срещу нея.
Мислите ли, че Техеран ще отстъпи или промени политиката си, ако Хизбула бъдат изправени пред унищожение?
Не. Защото това е цена, която плаща не той, а други. Техеран ще се бие до последния арабин - за него това не е проблем. Защо да отстъпва, когато сам непосредствено не понася никакви последици, а напротив - може да дърпа конците на другите?
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
