Какъв е музеят, в който искаме да отидем поне няколко пъти, в който не се чувстваме като гледащи прашни артефакти, който ни притегля емоционално и едновременно ни поднася точна информация? На колко много условия трябва да отговаря съвременният музей, колко е важен погледът на куратора, как да се комуникира по-успешно с публиката?
На тези въпроси търсим отговор с Весела Герчева, създателка на концепцията на първия детски музей у нас "Музейко" и директор на новата магистърска програма на Нов български университет "Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи", и Пламен Петров, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.
"Има някакво раздвижване на сцената, но е факт, че музейните институции са сякаш изтърбушени от интелектуален потенциал и няма достатъчно експерти, за да можем да се придвижим напред. Музейните специалисти се справят със собствени сили и има много път, който да извървим", казва Пламен Петров.
"Аз категорично виждам напредък – казва Весела Герчева – особено спрямо преди петнайсет години, когато създавахме "Музейко". Има невероятни места, на които можем да отидем. За мен винаги концепцията и идеята вървят преди парите. Финансирането следва идеите. Разбирам какво е да няма пари за елементарни нужди, но повечето хора успяват да намерят финансиране за идеите си."
"Новите медии са важни, но наблюдавам все повече, че сериозните музеи започнаха да се отдръпват. Музеите трябва да са място за почивка от дигиталното. Хората да могат да общуват с картините на живо е особено важно." – обяснява Пламен Петров
"Разказът за предметите в музеите е в основата на новата магистърска програма – казва Весела Герчева. – Съществено е да можем да разказваме какво тези предмети означават. Ще се включат и трима лектори от Америка, за да се научим да работим върху този разказ. Често има свръхупотреба на предмети и картини, но това не компенсира разказа, той е избор и творчество."
Чуйте Весела Герчева и Пламен Петров в "Какво се случва".
