Според експерти срещата на върха на ООН за биоразнообразието в Кали в края на октомври и началото на ноември трябваше да бъде решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа. В навечерието на събитието Световният фонд за дивата природа предупреди в доклад, че дивите популации са близо до точка, отвъд която няма да могат да се възстановят.
"Можем да видим рязко намаляване на популациите на дивите животни. Средно със 73 процента за последните 50 години. Това ни казва, че се проваляме да обърнем тенденцията при загубата на природа. Ключовите причинители продължават да бъдат с непроменена сила и по-конкретно неустойчивото производство на храна и нейната консумация", обясни пред "Франс 24" Вероник Андрийо, изпълнителен директор на фонда за Франция.
Форумът в Кали събра около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи, както и представители на коренни общности и племена, за което беше приветстван като първият форум на ООН от такъв калибър, който ги е включил в преговорите. Ключови въпроси обаче бяха оставени за последния момент и така на 16-ата Конференция на 196-е страни по Конвенцията на ООН за биоразнообразие не беше постигната договореност за бюджета за следващите две години. Не беше приета и стратегия за набирането на средства за Фонда по Глобалната рамка за биоразнообразие. Съгласно рамката развитите държави трябваше да предоставят по 25 милиарда долара годишно на развиващите се страни за опазване на биоразнообразието. Засега обаче събраните средства са само около 484 милиона долара.
Финансите бяха в сърцето и на 29-ата световна конференция за климатичните промени в азербайджанската столица Баку. Събитието дори беше определено като "климатична финансова конференция".
Развиващите се държави отидоха с искания през следващото десетилетие да им бъдат осигурени трилиони, за да им помогнат да намалят емисиите на парникови газове, както и да се справят с все по-разрушителни природни явления вследствие на повишаването на температурите.
До сделка между представителите на близо 200 страни се стигна след часове допълнителни преговори, защото до първоначално предвидения официален край на двуседмичната климатичната среща договореност още нямаше.
Новото споразумение предлага на развиващите се държави 300 милиарда долара на година до 2035-а. Критиките към сумата като недостатъчна и към преговорите като непрозрачни започнаха веднага след обявяването на сделката.
"Този документ не е нищо повече от оптическа илюзия. Нашето мнение е, че няма да бъде отговор на огромното предизвикателство, пред което всички сме изправени", заяви главният преговарящ на Индия Чандни Райна.
Еврокомисарят по климатичната политика Вопке Хукстра, който беше и главният преговарящ на Евросъюза в Баку, беше по-оптимистичен. "Според мен КОП29 ще бъде запомнен като началото на нова ера на климатично финансиране. Утрояваме целта от 100 милиарда долара и смятаме, че е амбициозна, необходима, реалистична и постижима", смята Хукстра.
"Тази нова финансова цел е застрахователна полица за човечеството на фона на все по-влошаващите се въздействия от климатичните промени, които поразяват всички държави. Но като всяка застрахователна полица тя ще работи само ако вноските по нея се плащат в тяхната цялост и навреме", обясни Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН за климатичните промени.
С разочарование и дори гняв погледите на активисти и представители на развиващите се държави, които страдат най-много както от климатичните промени, така и от замърсяване с пластмаса, се отправиха към преговорите в южнокорейския град Бусан. Там трябваше да бъдат петият и финален кръг преговори, който да излезе с глобално споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса, както на сушата, така и в океаните. В края на срещата в началото на декември обаче стана ясно, че преговорите ще трябва да бъдат подновени през 2025-а.
Всяка година светът произвежда над 400 милиона тона нови пластмасови продукти. Производството на пластмаса може да се увеличи със 70 процента до 2024 г., ако няма промяна в регулациите.
Над 100 държави искат правно обвързващият договор да ограничи производството, както и да уреди въпроси като почистване и рециклиране. Според много участници и експерти от ключово значение е също да има разпоредби за химикалите в пластмасата, които са вредни за здравето. За да влезе в сила споразумението, трябва да получи съгласието от всички 175 страни, които участват в преговорите, но държави, които произвеждат големи количества пластмаса, както и някои богати на петрол и газ страни са против ограничаване на производството. Сред тях е например Саудитска Арабия, която смята, че обсъждането на вредни химикали също не трябва да е част от споразумението.
Според Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, въпреки липсата на окончателен документ е бил постигнат значителен напредък, който може да бъде финализиран през 2025-а година. "Това не е въпрос на леви или десни политики, на севера или на юга. Това е проблем за човешкото здраве и за здравето на околната среда. Можем да го разрешим", заяви Ингер Андерсен пред Асошиейтед прес.
И докато световните лидери и техните представители продължават да преговарят, учените отчитат, че 2024 г. ще бъде най-горещата в историята и с рекордно високи стойности на въглеродни емисии. Настоящата година ще бъде и първата със средни температури с над 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Последствията са екстремни природни явления като продължителни горещи вълни, по-силни бури и по-сериозни наводнения.
Автор на снимката с папагал: TRAPHITHO.
Автор на снимката с протеста: Pixabay/dmncwndrlch
Автор на снимката на плажа за пластмасови боклуци: Pixabay/adege.
Автор на снимката с урагана: Pixabay.
