Разговор на Г. Жиков с Негово Високопреподобие архимандрит Никанор
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.
Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната.
Имат ли духовността и възпитанието във вярата ключова роля в личностното развитие и социалната стабилност обаче?
Какви са ползите и какво ще бъде въздействието от изучаването на християнските добродетели?
Възможно ли е намеренията да доведат до неблагоприятни последици?
Задължителното вероучение дискутираме с Негово Високопреподобие архимандрит Никанор от Църногорския манастир.
Радио ВИДИН: Архимандрит Никанор, през годините е ставало ясно, че подкрепяте вероучението в българското образование. Същевременно обаче изразявате концептуално несъгласие с визията на БПЦ и Синода за предмета в училище. Къде е проблемът, защото Вие твърдите, че благите намерения могат да имат катастрофални последици?
"По-скоро да не казваме, че имам, много така звучи купешки това "концептуално несъгласие", някои въпроси имам, някои опасения имам. Смятам, че преди да се пристъпи към това въвеждане, за което толкова много се говори и то като задължително, но трябва да се отговори. На първо място се опасявам от това как ще се прескочи този капан, аз го казвам на препарираното зайче. Ако предположим, че смисълът на вероучението е да научим децата на някакви ценности - това, което се говори и от политиците, че искаме да вдъхнем на децата надежда, да им разкрием един друг по-различен свят, да им дадем някаква ориентация в живота, така се изразявам, това е все едно да им дадем едно живо зайче, което да отглеждат, да го милват, да го хранят, да го пускат да се разхожда. Същевременно, за да направим обаче предмета задължителен, ние се задължаваме, това го казва и патриархът, който казва, че ние не натрупваме Христос, тоест не преповодяваме Христос. Това просто не мога да го разбера. Това дървено желязо ли е, смешен плач ли е, какво е? Едновременно искаме да вдъхнем някаква в крайна сметка вяра, за това говорим, искаме да грабнем децата, но няма да проповядваме. Тоест ще говорим за религията така, както се говори за химия, биология, за един сух предмет. Това е съществен проблем, защото децата, дори в предучилищна възраст, притежават и имат религиозни възгледи, имат религиозни преживявания, имат нужда от такова духовно развитие. Тоест имат нужда от Богопознание. А се декларира, че такова няма да се дава. Ще даваме информация. Прощавайте, но Евангелието не е информация. Апостолската мисия не е информация. Проповедта на всеки от вярващите хора, който живее с другите, не е просто информация, а е пример, вдъхновение, много повече. В тази връзка просто искам да споделя, че сегашната форма, когато е избираем предмет и не толкова масов, на много места има отлични резултати от него точно защото тези наложени от законовите изискания да няма религиозна пропаганда в училищата, защото и това е част от текстовете на закона, да кажат, че се заобикалят, не се съблюдават така строго, та в крайна сметка учителите са си едни проповедници, истински проповедници. Понеже децата са отишли там по желание, групите не са така големи, в крайна сметка това, ако мога да кажа, минава между капките. Когато го направиш задължително, нещата ще бъдат съвсем различни. Още един проблем: как ще оценяваме? Ако този предмет е задължителен, трябва да има оценки. За отличен очевидно е, че детето трябва да каже или да напише, че Христос е Бог, както ни учи православното вероучение. Добре, но ако едно дете не иска да го каже? Ако едно дете каже "той за мен е един много мъдър човек, но аз не вярвам, госпожо, че един човек може да бъде Бог", какво правим в този момент, как поставяме оценката? Това са неща, които не можем да не мислим за тях предварително, ако имаме самочувствието на възрастни хора. Следващият проблем, за да избягаме от този момент с религиозната проповед, за да го превърнем в нещо като останалите предмети, това, което вече се и говори, че в този предмет ще възпитаваме патриотизъм, идентичност, всякакви неща, които нямат нищо общо с вероучението като такова. На практика този предмет може да се окаже много коварен, може да се окаже опит за вкарване в училищата на някаква идеология, каквато е угодна на управляващите в даден момент. Или пък такава, каквато е заседнала в умовете на преподавателите по вероучение. Съвсем спокойно мога да кажа, съвсем открито, че на този етап това е идеологията на Русский мир, идеологията на антизападничеството, една абсолютно неправославна гледна точка, едно манихейство, което определя чисто географски едни хора като едва ли не поклонниците на Сатаната и богоборници - тези, които живеят на Запад от линията на бозата и някакви други, които са едва ли не чисти, специална духовна цивилизация, където ръстът на убийствата е най-голям, абортите са най-високи, посещаемостта в Църквата е най-ниска. Неверието в задгробния живот е най-високо. Това сме ние и руснаците. На децата ще им се говори една огромна лъжа, защото дори загниващото или затъващото западно християнство е в по-добро състояние от състоянието на Българската православна църква. Да, обаче клишето е обратното. Когато вероучението не е истинско вероучение, защото законът не го позволява, то ще се превърне в част по политподготовка, но вместо Маркс, Енгелс и Ленин, ще висят там икони на Христос, Богородица и св. Йоан Предтеча. Едва дали това е точно това, което искат родителите за децата си. Ако мога да кажа, че има сделка между Синода и правителството, част от тази сделка е въвеждането на практика на два предмета. Единият ще бъде религиозен - "Религия-Православие", а другият трябва да бъде неутрален като "Етика". Това обаче, въведено от първите класове още и повсеместно, питам категорично, бил съм дете, спомням си много добре психологията на децата, тази групова динамика в класа, ще доведе до разделянето на децата на две отчетливи групи - вярващи, които ще имат себе си за благочестиви, за добри, за морални, а на останалите ще гледат като лоши, богоборни, едва ли не безбожници, това е сектата, която ще заформи тези групи. Останалите деца от другата група, които по същия начин ще имат себе си за умни, за по-сватливи, за по-просветени, за по-модерни и напредничави, а тези, които учат религия, ще ги имат за мракобесни, за неграмотни, за наивни. Ще почнат подигравки между двете групи. Ще има различни шеги. Това нещо, това разделение, когато децата минат всичките класове на образованието, и в обществото в крайна сметка ще вкараме едно ново разделение. Аз силно се опасявам, че това ще се получи, познавайки децата. Тук трябва да кажат психолози, детски психолози да се произнасят, а не некомпетентни лица от разни несъществуващи или само по име синодални отдели. Това е много сериозен проблем".
Радио ВИДИН: Как да си обясним политическата подкрепа от формации, доказали през годините, че са далеч от православието и всъщност колко още трябва да се преструваме, че БПЦ не е политизирана институция, зад чиито гръб често наднича Руската империя?
"За зависимостите на БПЦ от съвременна Русия, от Руската православна църква, е говорено много. Тези неща са казани и отдавна доказани. Това даже е въпрос, който по-скоро има чисто научен интерес да разбере кога и как са се случили. Има достатъчно архивни материали по въпроса. Аз се изказах по този повод миналата година по това време по темата кой може да стане епископ в БПЦ. След това имаше едни хиротонии, които напълно доказаха моите думи, че без да се учи в Москва и без да си част от промосковското лоби - няма шанс човек да премине нагоре и да заеме такава длъжност. А пък ние много добре знаем, че руското православие е подчинено на руската държава и в момента то води война срещу вселенското православие, не срещу Вселенската патриаршия просто, а срещу цялата организация и устройството на Вселенската православна църква такава, каквато я знаем в последните 1000 години. Тъй като Русия има амбицията да направи своята църква, която е подчинена на държавата, първенствуваща. Дори в тези дни се провеждат разни конференции в Сърбия с руско участие, в които се защитават едни абсурдни тези. Едни тези, които са клеветнически и хулещи Вселенската патриаршия, като същевременно тази поместна църква, в случая Сръбската, която е домакин, поддържа евхаристийно общение. Това е ненормалност, това е когнитивен дисонанс. Ти не можеш да обвиниш един йерарх, че работи против православието, че едва ли не е еретик и в същото време с него от една чаша да се пречистяваш. Това е точно пример за разлагане на православното съзнание. Тези опасения за зависимостите на БПЦ са напълно оправдани. Тя има много дълъг път да извърви, аз съм го казал без страх, да отхвърли тези опасения на хората, да отхвърли тези упреци, но нищо не прави в тази посока. Абсолютно нищо не прави. Не се съобразява с това да следва линията на първенствуващата църква, на Вселенската патриаршия, която е наша духовна майка, която ни е родила в християнството, която ни е изпратила просветителите Кирил и Методий и по този начин е съдействала за тоав да се утвърди нашата идентичност чрез литературата, чрез богослужението на роден език. Ние пък се отплащаме с една неблагодарност, концентрирайки се върху един много малък епизод в 1300-годишното ни съвместно съществуване от около 100тина година във връзка с националното освобождение и противопоставянето на двата национализма, българският и гръцкият. Това е отминал период. Наистина защо политически сили, които 25 години абсолютно са били против това да има вероучение в училищата, по един магически начин се събуждат и вече са убедени в противното? Този отговор трябва да го дадат те, за да повярваме в чистотата на техните намерения. В противен случай лично аз имам опасенията, че това е изпълнение на нечии указания за въвеждане на тази гражданска религия, която стана модерна и в Русия. Сега се покланят на една тръба, това е най-новият им религиозен празник. Ние имаме Кръстопоклонна неделя, те въведоха Тръбопоклонна неделя. Освещават оръжия. Лъжат. Тоест това е дори църковна ерес, че който отиде на война да убива православни хора, събратя, отива в Рая и му се опрощават враговете... и други такива отклонения от вярата. Силно се опасявам, че такива неща се готвят да бъдат въвеждани, дали в програмите писано - по-скоро не на първия етап, но само на първия етап, но говорени от тези, които ще бъдат изпращани да обучават децата по вероучение. Още повече, че Синодът иска той да определя учителите. Обаче в системата на образованието Светият Синод не е обозначен. Коя е тази институция? Независимо, че е най-голямата неправителствена организация в България, откъде накъде Църквата ще решава кой ще преподава в светското българско училище? Някак аз тук нещата не ги разбирам".
Радио ВИДИН: Аз бих изказал тази гледна точка, която Вие вече засегнахте в първите два въпроса: този предмет може да се превърне в удобно средство, което да налага нов тип гражданска религия, която ще "просвещава" в "правилните граждански възгледи" на "правилната" моментна конюнктура.
"Ама точно така е... След като и българският патриарх казва с думите, че "ние няма да натрапваме Христос", тоест когато ние като Църква признаваме, че този предмет не е истинско вероучение, аз на това искам да обърна внимание, иначе винаги съм бил за истинско вероучение. Обаче тук не се предлага такова нещо. Когато ти не се занимаваш с това да водиш истински катехизични беседи, да вдъхваш вяра на децата, да ги въвеждаш в тайните на Богопознанието, на общението с Бога, да им разкриваш едни истини, които те трябва да живеят и за които трябва да свидетелстват на своите близки... нали, вместо това, трябва да им говориш чисто теоретично като за някакви музейни експонати по отношение реалиите на духовния живот, ти няма с какво друго да напълниш предмета, освен с ето такива идеологически клишета, които ти се спускат незнайно откъде".
Радио ВИДИН: Следователно вероучението всъщност ще дистанцира подрастващите от истините, в които трябва да вярва и според които трябва да живее?
"Проблемът, който аз виждам в много хора, е че те си го представят като... влизат в едно въображение, в една мечта, в едни мисли такива, че там децата за пръв път чуват за Христос, изведнъж в тях трепва нещо и те се обръщат към вярата. Вижте, за Христос се говори достатъчно и в обществото. Когато детето няма вътрешната потребност да търси Бога, това че е чул някаква, особено информация - така, както се казва, че ще се преподава, това няма да го трогне, това няма да го обърне. Обратното, онзи сух начин на преподаване, това заместване на истинския катехизис, който трябва да бъде преподаван от учители с вяра в Бога, както е могло да бъде преди 9 септември в едно традиционно общество, когато битът е бил проникнат с религията, кандилцето, пред което възрастните се кръстят вечерно време, църковното празници, на които всички отиват, спазването на постите, което е част от културата... това отдавна го няма. В онази среда, в онова време преди 9 септември, в онова вероучение намираме логика, има резон детето да бъде подготвено. Обаче сега в нашето общество, когато въобще то не вижда религия, тя е маргинализирана, по-малко от 1 % от хората, даже много по-малко, отиват на църква от населението, и когато по някакъв начин чисто като информация му се поднася - сухо, без силата на това, когато преподавателят истински живее тази вяра и предава Светият Дух на детето... има голяма опасност подрастващите, когато дойде време религиозно да узреят и да потърсят, да преценят, че православието е това, тази идеология, тази информация суха, тази схематичност, това препарирано зайче, за което споменах, и да отидат в секти. Да отидат при протестанти. Да отидат при католици. Затова също не съм срещал някой да отговори на това опасение. Те ще търсят живата вяра, ще търсят преживяването, религиозният опит. В училището са им казали "Религия-Православие", а нашата Църква им казва "ние сме тези, които най-точно ще ви кажат какво е православие, ние сме единствените, които представляват православието". А какви сме ние? Нека да не влизаме в другите теми... Много добре знаем лицето на БПЦ. То не е приятно. Още по-малко приятно ще бъде, когато се отъждестви православието с тези часове в училището. Детето, дойде ли време, да търси Бога, ще търси на друго място. Да не дава Господ, още по-далеч, в източните култове. Тези неща трябва да се мислят. Когато сме възрастни хора, когато претендираме да искаме да имаме авторитет, претендираме да бъдем големи в обществото и в храма, ние трябва да бъдем на висотата. Ние трябва да покажем ерудиция, да покажем способност да размишляваме, способност да претегляме плюсовете и минусите, а не като малки деца страстно да искаме да направим нещо, но без да мислим за последствията. Или да търсим някакъв успех. Ето, да кажем сега, "аз взех един пост и веднага постигнах голямо нещо, въвеждайки еди-какво си в училище" - не, не... Успехът не е този. Аз съм убеден в думите си. Защото, за жалост, за 150 години автокефално съществуване БПЦ не е показала духовна зрялост. Духовната зрялост на една църква са светците. Тоест църквата, както и други богослови казват, е призвана не просто да ни води към Спасение, но и да ражда светци. Моля Ви, за 150 години нито един преподобен светец или преподобна майка не е просяла в българската църква или в България. Тоест ние трябва много да мислим, защото явно е, че пътят, по който е вървяла нашата църква, решенията, които са взимани, организацията, която е правена, не дава най-важния духовен резултат. Имаме листо, имаме дърво с много листа, но без плодове. Знаете, смоковницата, която Христос прокле, защото нямаше плодове. Тази безплодна смоковница сме ние. Даже бих казал, че не стига нашето духовно обожество или нищожество, нищета, а искаме това нещо едва ли не да го предложим, да го натрапим задължително. Не съм съгласен. Съвестта ми тук не е спокойна. Ако ние имахме сонм, както има Гръцката, Румънската, Сръбската църква от светци, от примери, прекрасно би било да ги предложим на децата. А ние ще им предложим обективна информация за Христос. Обективна информация за Христос е протестантизъм, това не е православие".
Радио ВИДИН: Аз исках да споделя едно мое впечатление, което Вие засегнахте. Църквите са предимно празни, да. Когато бях дете, те бяха доста по-посещавани. Не е ли правилно, преди да научим децата на религия, пастирите да привлекат хората обратно в тях?
"Аз, когато съм говорил за вероучение, винаги съм считал, че то е много важно. Румъния го въведе веднага след като мина режимът на Чаушеску. Виждаме, че като държава, като състояние нравствеността на хората, те са по-напред от нас. Сега си давам сметка, че аз също съм се объркал и съм слагал каруцата пред коня, защото да, те са го въвели тогава, но обществото им е било подготвено и децата... първо, не е било така схематично, а е било истинско вероучение. А второ, че това, което са учили в училище, те са го виждали и са го прилагали на практика в живота. Големият проблем е именно това, ако мога така да кажа, духовно подивяване на нашето общество. Това, че в нашето общество цари груб материализъм, цари тотален, морален и нравствен нихилизъм. Всеки ден чуваме и слушаме за огромни нравствени престъпления, а много пъти и криминални, на управляващи, на хора, които им е дадена власт. А няма никаква реакция! Детето искаме да го направим морално, а в училище държавата ще го застави да учи 10те Божи заповеди и блаженствата и това същото деца, възраствайки ще вижда как същото това общество, което го е накарало да седи в този час и да се поти, то пет пари не дава за това, на което го учи. Това Ви казвам, че е най-сигурната рецепта за жестоко Безбожие. Защото детето ще види, че това са празни приказки, че хората, които го карат да бъде морално, те по никакъв начин не са морални. Тук мога да бъда към абсолютно всички политически сили - лъжци. За всеки един от тях мога да дам пример какво е говорено, че нищо не се изпълнява от това, което е казано. А лъжата е много тежък грях. В Светото писание Христос казва, че баща на лъжата е Дяволът. Тези чада на Дявола, които седят и ги виждаме, които вършат страшни престъпления, нравствени, които ограбват детството на децата, които ограбват старостта на възрастните, които ограбват живота на хората, които произвеждат блага, за да богатеят, неимоверно богатеят без обаче вече да имат някаква човешка нужда вече да имат тези пари, те ще бъдат пред очите на децата. Едно ще учи детето в училище, друго ще вижда в обществото. На това му викахме социализъм. Помните ли "докторе, едно виждам, друго чувам, а докторът казал, че от социализъм не лекува". Виждате ли къде се връщаме? Връщаме се отново в тази гражданска религия. Връщаме се отново към Русский мир, тези добре познати нам неща. Защото нашето общество се оказа, че нищо ново не може да научи и го тегли към старото. Отново и отново се връщаме в онзи строй на лицемерието, който всички живяхме. Не е случаен този провал на мисията на Църквата. Старите хора са били учени от старите свещеници и още от онова, за което аз говоря - старото вероучение, онзи полъх. Тези хора си отиват постепенно и няма кой да ги замести в храма. Защото в храма, за голяма жалост, ако човек ще слуша това, което чете в руските сайтове, то няма за какво да отиде там, той ще си ги прочете вкъщи тези неща. В храма трябва да има проповед за вечния живот, в храма трябва да има проповед за Христос, който ни обича и иска ние, както той обича, и ние така да обичаме ближния. В храма трябва да има проповед за обновения живот. Проповед за това как трябва човек да се бори със своите лични слабости, не с джендъра, не с гейовете, не с емигрантите, не с такива външни врагове. Врагът е вътре в сърцето на човек. Врагът живее във всеки един от нас. И храма човек трябва да разбере, да бъде научен и да му бъде помогнато. Тогава хората сами ще търсят храма. Тогава наистина ще има нужда от строеж на нови църкви. А не както сега 300-хиляден квартал няма Църква, няма пари, държавата дава пари, ама пък нужен ли е този храм? 300 хиляди души, ако 2-3 месеца дават по едно левче, ще се получи. Те не дават обаче. Защо строим храм?"
Радио ВИДИН: Негово Светейшество българският патриарх каза, че предстоят обществени дискусии по темата. Могат ли такива обаче да доведат донякъде?
"Ние и в момента участваме в такава. Канейки ме да участвам при вас, това е част от дискусията. Това ще бъде чуто. Ще има критики. Аз не твърдя, че говоря от последна инстанция. Аз просто задавам въпроси. Дано на тези въпроси се даде задоволителен отговор. Ако така се организира работата, че избегнем тези капани, за които аз говоря и евентуално други хора, които имат съображения, аз пак подчертавам, че не съм против, аз искам да има вероучение, искам децата да бъдат откърмени с истината на вярата, но да бъдат откърмени православно, духовно, така че наистина семето да дава плод. Да подготвим да има добра почва. Защото, ако вземем едно семе, хвърляме го на асфалта и кажем "ти си против сеене на семето" на този, който ни посочва, че то пада и го духа вятъра, то това не е това, което искаме да постигнем. Надявам се, че една такава обществена дискусия да се състои. Реално да бъде дискусия. А не да се трият записи. Да се забранят предавания. На мен пак да ми пукат становища през нощта, че нямам право да взимам мнения и да мисля. Може би затова искам да напусна системата на БПЦ, защото не съм се присъединявал към организация, която ще ми забрани да мисля и да разсъждавам. Така че разчитам на добрината на тези, от които зависи. А напускане има и самоволно. И дотам ще стигнем, ако трябва, с нотариална декларация, че се отказвам от всичките им неща, защото аз съм свободен човек. Нито съм монах, нито обети, въобще довиждане, от мен повече няма да чуете. Това ще го направя, ако своевременно не бъда освободен, защото не считам, че организация, която ти забранява да мислиш и да се изразяваш, е Христова. Това е абсурд. Това е друга организация. Всякаква, но не и Христова. БПЦ първо трябва да задоволи това, което казва Христос: "лекарю, изцери се сам". Хайде да направим дискусията. Хайде да позволим на наши свещеници и преподаватели да си кажат думата, нали, които не са само в системата на Светия синод, защото има такива, които 30 години работят по темата и те също като мен имат въпроси, имат съображения, имат някои неща, които да бъдат уточнени, за да стане наистина целта, която всички искаме - на децата да им вдъхнем вяра, на децата да им дадем една надежда, да ги насочим в мислите, че има и един по-добър свят, да променят себе си, за да стане и този свят по-добър. Царството небесно започва тук, на Земята, във всеки един от нас. Това е целта. Ако целта е просто да правим час по политически науки, облечени в религия, както сега е модерно и го виждаме в Русия, аз разбирам да говорим за нещо имагинерно... не, това е факт. Ако това искат да ни натрапят - не, благодаря".
