Милиардите долари, които Руската федерация печели от износа на петрол, са основният източник на финансиране на военната индустрия и заплащане на наемниците срещу Украйна, които - както констатират украинските военни - не само не намаляват, но и се множат с хиляди всеки месец.
Дали постепенно пресъхване на този приходоизточник ще накара Кремъл да стане по-сговорчив за спиране на войната?
Интервю с анализатора Михаил Крутихин, бивш кореспондент на ТАСС в Техеран.
Какво стои зад рязкото поевтиняване на петрола - краткосрочна реакция на пазарите на изказванията на Доналд Тръмп или дългосрочна тенденция?
Изказванията на Тръмп, когато започна да въвежда митата, ускориха поевтиняването на петрола. Това е дългосрочна тенденция, която започна преди около година и половина. На пазара има повече петрол, отколкото се потребява, т.е. няма дефицит. Налице е профицит. Организацията, наречена ОПЕК+, реши, че не може повече да регулира цените на петрола чрез намаляване на добива. Мисля, че до края на годината ще пускат на пазара все по-големи количества. Всяка страна ще добива толкова петрол, колкото може да продаде, и цените ще паднат още повече.
Кой ще пострада най-много от това? Ще пострадат страните с висока себестойност на добива. На първо място Русия. Качеството на петролните запаси там непрекъснато се влошава. Вече няколко години не са откривани нови големи находища. Добиват се остатъците от петрол от старите находища. Вкарват вода и извличат от кладенците 95% вода и 5% петрол. Петролът трябва да бъде събран, а водата - вкарана обратно в земните пластове. Себестойността на добития по този начин петрол е висока.
Как ще се отрази това на бюджета на Русия, който е планиран при цена на петрола от около 70 долара за барел?
При цена от 50 долара за барел на световните пазари Русия ще предлага нейния петрол на още по-ниска цена, за да заобиколи санкциите. Това означава, че цената ще бъде по-ниска от себестойността. Тогава на руското правителство ще му се наложи да субсидира петролния отрасъл, като намалява данъците или плаща на петролните компании, за да могат да продължат да работят. Това ще бъде много силен удар по руския бюджет. Ако в момента около 33% от приходите в бюджета зависят от петрола и газа, тези 33% рязко ще намалеят.
Възможно ли е проблемите с бюджета да принудят Владимир Путин да прекрати бойните действия в Украйна или за война винаги ще се намерят пари?
Сред икономистите има две мнения по въпроса. Едните казват, че руската икономика вече дотолкова се е свила, че все по-малко зависи от външния свят. Ще намалеят разходите по много бюджетни пера, за да останат пари за война. Ще бъдат предприети някакви финансови мерки като девалвацията на рублата. Има редица финансови механизми, които могат да осигурят продължаването на войната.
Второ, някои твърдят, че всичко ще се срине и под натиска на икономическите проблеми Путин ще прекрати войната. Не вярвам в това. Представете си следната ситуация. Отива Западът при Путин и му казва: "Сега ще направим икономическия ви живот непоносим и няма да можете да продължите бойните действия". Путин ще се засмее и ще отговори: "В продължение на 25 години разрушавах руската икономика, правех всичко, което зависи от мен, за да няма сътрудничество със Запада, гонех западните компании от големите проекти, не им давах възможност да работят, махнах Газпром от европейския газов пазар, т.е. нанесох на Русия такива гигантски щети, каквито никакви санкции не могат да ѝ нанесат. Сега вие искате да продължите моята линия и моята стратегия, за което много ви благодаря!". Путин не може да бъде принуден да прекрати войната чрез икономически лостове.
Има ли нещо, което може да спре поевтиняването на петрола?
Единственото, което може да спре поевтиняването на петрола и да стимулира поскъпването му, е война в Персийския залив.
Днес в Оман започват преговори между Съединените щати и Иран. Какви са Вашите очаквания?
Типично в свой стил Тръмп формулира максималистки искания. Изтече информация за съдържанието на писмото му към иранците, в което се съдържат тези искания. Първото е ясно и иранците са съгласни с него - да се проведат преговори по иранската ядрена програма. Следват искания, с които иранците категорично не могат да се съгласят.
Първо, ограничаване на иранската програма за производство на балистични ракети. След това искането на Тръмп фактически да се разоръжи Корпусът на стражите на ислямската революция, който е по-мощен от иранските въоръжени сили и представлява радикална групировка, която се занимава с тероризъм из целия регион. Едва ли ръководството на Ислямската република ще се съгласи с това. По-нататък, Иран да прекрати подкрепата си за терористичните организация в Близкия изток - Хизбула и Хамас.
Има и още една точка - да се прекрати политиката, насочена към унищожаването на държавата Израел. Какво ще стане тогава с Ислямската република? При създаването на Ислямската република преди 46 години аятолах Хомейни формулира две основни задачи. Първо, възможно най-широко разпространение на Ислямската революция. Това означава разпространение на шиитската форма на исляма в региона. И второ, унищожение на държавата Израел. Отказът от тези задачи означава пълна капитулация и фактически крах на режима. Иранците не могат да се съгласят с това.
Доколко вероятен е военният сценарий?
Израел се опитва да подтикне Тръмп към това. Саудитска Арабия е съгласна, че трябва да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, но е против военни действия. Възниква въпросът на чия страна в момента е Тръмп - на саудитците и техните партньори в Персийския залив или на Израел. Мисля, че в крайна сметка ще му се наложи да вземе еднозначно решение. Възможно е да избере войната, ако иранците прекалено дълго протакат преговорите. Израелците са готови. Остава само да привлекат американците.
