Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи?
Историята на едно куче разказва Явор Гечев.
"Да, благодарение на хилядите споделяния на предишните постове, вече е ясна цялата история на Шадоу (#Шади) - кучето, което беше оставено вързано на пейка на мост на Перловската река в София. На 3 години, взета от млад мъж по обява за продажба на лабрадорчета в известен сайт. През първата си година неглижирана и извеждана рядко, докато грижите за нея не поема бащата на младежа - започват редовни посещения при ветеринарен лекар, ваксинации, ежемесечно препарати против паразити и е кастрирана. Започват също дълги разходки, купени са играчки, осигурена е храна от най-висок клас, готви се и домашна храна, всеки ден Шади се сресва и се полагат грижи за козината. И така около две години, докато в края на миналата човекът усеща, че здравето му се влошава и няма да може да издържи физически на грижите за активно тригодишно едро куче. Опитал да я даде в приют край София, каза ли му да изчака няколко месеца, докато се освободи място, а когато отишъл отново получил нов отказ и доста се ядосал и отчаял. Може би тогава е взел решението един ден просто да я остави на непознато място в града, където има шанс някой ще се погрижи за нея. И ето, че дошъл този ден. Сутринта направили обичайната разходка, хвърлял ѝ пръчки, тя ги гонела и му ги носела с предан поглед (“Нали съм добро куче?”), сготвил ѝ някаква вкусотия и следобеда я повел към центъра на столицата. Седнал на една пейка на място, където хем има голям поток от хора, прибиращи се по това време от работа, хем минават много кучкари с домашните си любимци, и я вързал там с дългия ѝ повод. Поседели малко, може би е погалил за последно Шади, може и да е отронил някоя сълза или въздишка, и си тръгнал, без да се обръща, а кучето останало с вперен поглед в посоката, накъдето поел в продължение на часове.
Така я намерихме някъде към 9 вечерта. Шади все още е в стрес и не може да разбере какво се е случило. На разходка проверява пейката, където беше изоставена, дали нейният човек все пак не се е върнал и не я чака. Оглежда се постоянно за него, сякаш ей сега ще се появи зад някой ъгъл. Очаква да я заведа при тоя човек и даже май ми се сърди, че се бавя. Вчера бяхме на лекар, за да ѝ сложат чип и да ѝ направят изследвания. За първи път се качи в кола, и то с голям зор. Получих паспорта и вещите ѝ от съседи на собственика - играчки, постеля, четка за ресане. Подуши ги и изведнъж лицето ѝ грейна, започна да маха с опашка и да рови из плика, сякаш да провери дали всичко е там. И качването в колата вече не беше проблем. Дали си е мислела, че ей сега си отива вкъщи, или че вече ще си има свои неща в своя нов дом, не знам.
На разходките има перфектно поведение, но вкъщи трудно се адаптира - едно, че мястото е ново и непознато, и второ, че с още две кучета и две котки (и гълъба Атанас, който е на стационар) стресът и несигурността ѝ идват в повече. От вчера е на хотел, където се надявам се поуспокои, да свикне с компанията на други кучета и с идеята, че човекът ѝ няма никога да се върне за нея.
А в това време ще търсим нов човек. Идеалният кандидат трябва да има добър опит с възпитанието на едри кучета, да има време и най-вече търпение да работи с Шади и да ѝ отделя нужното внимание, да няма зоопарк вкъщи (макар че съжителство с още едно куче ми се струва, че ще се отрази добре на Шади). Свикнала е да живее в апартамент, така че отглеждането на само на двор без достъп до вътрешните помещения не е опция. Шади има предпочитания към мъже (живяла е с двама).
Бих искал да благодаря на хилядите приятели и непознати, които историята на Шади трогна и които споделяха постовете за нея, даваха съвети в коментарите и ми писаха. Общността на кучкарите и голямо нещо! Разчитам отново на вас, че ще намерим точните хора за Шади.
Накрая две думи на “собственика” на Шади. Не ти се сърдя, човече, бил си в труден период, почувствал си се в безизходица, осъзнавайки, че кучешкото ти дете ще те надживее и тогава съвсем няма кой да се погрижи за нея, опитал си да намериш някакво решение, но не се е получило и си се отказал. Но и не те разбирам. Как си решил да се отървеш от това вярно същество след като си положил толкова грижи и си бил всичко за нея, как си намерил сили да я оставиш и да си тръгнеш, без да се обърнеш? Как си се прибрал вкъщи и не си се поинтересувал дали кучето още те чака някъде там в студа, дали не са я пратили в някой от общинските приюти, които не са място за разглезени домашни кучета, или пък не се е отскубнала и не е попаднала под гумите на някой камион, докато те търси и се оглежда за теб. Дано Шади по-бързо те забрави и да има късмета да попадне при някой, който няма да я предаде.
П. П. Кръстили я Shadow, защото следва човека си навсякъде, като сянка. Това е всичко, което трябва да знаете за Шади".
Шади все още търси своя човек, който ще полага за нея нужните грижи, а тя ще бъде негов верен приятел завинаги.
Интервю на Евелина Стоянова с Явор Гечев чуйте в звуковия файл.
