Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Документалното кино на София Филм Фест

БНР Новини
Плакатът на „Последните черноморски пирати” за фестивала „Visions du Reel” в Нион, Швейцария
Снимка: siff.bg

На 15 март вечерта в Националния дворец на културата ще се състои церемонията за връчване на наградите на София Филм Фест. През последните няколко издания на форума една от най-бързо развиващите се и любопитни категории стана конкурсът за документални филми. Тази година трима знакови за новата българска документалистика режисьори: Андрей Паунов, Борис Десподов и Тонислав Христов определиха 12-те филма-финалисти от цял свят.

„Идеята ни през последните шест години е да показваме най-доброто от годината” – обясни Борис Десподов. „За международните продукции, които са по-голямата част от селекцията на СФФ, трябва да се знае, че са с много успешен фестивален живот и вече са печелили едни от най-престижните награди в областта на документалното кино. За пример ще дам „The Act of Killing”, продукция на Дания, Норвегия, Великобритания и Финландия на режисьора Джошуа Опенхаймър. Филмът беше номиниран за наградите „Оскар”, „Независим дух” и BAFTA, беше определен като най-добра документална творба на фестивалите „Азиа Пасифик”, „Берлинале” (през 2013 г.), както и на Европейските филмови награди. Испанският „Синове на облаците” с участието на Хавиер Бардем, който е и продуцент на филма, изследва политическата криза в Северна Африка, отговорността на западните страни, основно САЩ и Франция, и тяхната външна политика. Филмът е носител на награда за най-добро документално заглавие на Испанската гилдия на сценаристите и награда „Гоя” през 2013 г. „Щастие” – копродукция на Финландия, Франция и Бутан на режисьора Томас Белмес пък спечели наградата за операторско майсторство на фестивала в Сънданс тази година, има и номинация за Голямата награда на журито за документален филм. До миналата година изискването към българското участие в документалния конкурс беше филмът да бъде дебютен. Този път се спряхме на три български заглавия, защото кандидатствалите проекти бяха изключително добри и решихме, че само един филм не е достатъчен, за да покаже невероятния подем на българското документално кино днес.”

Тонислав Христов добави, че селектираните от тримата заглавия са много различни както като сюжети, така и като изразни средства и стилистика. Началото на документалната конкурсна програма на фестивала беше поставено с отличения на фестивала в Краков през 2013 г. с наградата на ФИПРЕССИ български филм „Последните черноморски пирати”. Режисьор е Светослав Стоянов, а продуцент е Мартичка Божилова от „АгитПроп”, която е продуцент на още едно заглавие в конкурса – „Късмет”. Това е копродукция на Кипър, Гърция, България, Хърватия и Обединените арабски емирства. Светослав Драганов пък е режисьор на българо-белгийския проект „Живот почти прекрасен” – филм-портрет на трима братя и тяхната баба, която разказва историята за нелекото им детство и покойната им майка.

Конкурсът се журира от Рада Шешич, Алба Сотора и Константин Бонев. Хърватският режисьор Рада Шешич, преподавател по история на индийското и балканското кино в Холандия, където в момента живее, изрази изключителното си възхищение от българската документалистика през последните десет години. „Филмите, които правят вашите режисьори в тази област, са най-добрите на Балканите, а може би и в Европа” – категорично заяви тя. Причината според нея е пълната отдаденост на авторите им. „За тях не само историята е важна, но и как тя е разказана на публиката, с какъв творчески език” – казва Рада.

„Правенето на документално кино не е просто работа, а начин на живот” – категоричен е испанският режисьор и видеоартист от Барселона Алба Сотора. Тя е за първи път в България, но добре познава работата на нашите режисьори в тази област. Само допреди няколко седмици е работила заедно с Борис Десподов и Тонислав Христов в Испания, където двамата снимали новия си проект. Тя признава, че нейният основен критерий при избора на победител е дали филмът предава истински чувства, дали те кара да усетиш пътуването, през което е минал авторът и дали можеш да се почувстваш съпричастен на историята.

„Едно от най-хубавите неща в документалното кино е свободата да не си силно притиснат от срокове, бюджет и очаквани печалби” – казва Алба Сотора. „Документалистиката е единствената свободна форма на изкуство в момента. Относно дискусиите какво точно е документално кино – аз смятам, че всичко може да бъде разгледано като част от тази категория. Дори игралният филм е документ на снимачния процес.”

Рада Шешич е категорична, че има съществени разлики в разбирането за документалистика в различните краища на света. Има региони, в които тя не е просто изкуство, а много важна част от социалния и политически живот.

„Аз съм специалист в южноазиатското кино и гледам много индийски документални филми, повечето от които са всъщност инструменти за пропаганда” – посочва тя. „В Индия на година се произвеждат около 10 000 документални заглавия, почти колкото е броят на всички останали филми в жанра от цял свят. Повечето от тях се използват като инструмент да се говори за реалността и за важните проблеми. Ако обаче взема предвид селекцията в конкурсната програма на СФФ тази година, смятам, че става дума за европейско документално кино – а именно филми, които са достатъчно добре направени, така че спокойно могат да бъдат пуснати за киноразпространение в салоните. Филми с изключително творческо изразяване, каквато е тенденцията на Стария континент – хората да бъдат убедени да отидат да си купят билет и да гледат документално кино. И вашите кинотворци в тази област са изключително добър и успешен пример и затова са толкова добре приети на чуждестранните кинофестивали. Българските документалисти правят филми, които не само показват проблем. Те успяват и да забавляват публиката в рамките на истинска история, и тук наистина говорим за изкуство.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05