Това, че северозападният дял на България е най-бедният в рамките на ЕС, може да се окаже и печеливш коз за туризма. Причината? Целият този край разполага с невероятно красива природа, а липсата на големи предприятия, пренаселени градове и курорти, го превръща в идеалното местенце за екскурзии сред дебрите на Стара планина. Още повече, че тук определено има какво да се види, стига да си с отворени сетива за красивото и стойностното.

Ако разгърнеш географската карта на България ще видиш, че контурите на страната ни наподобяват на полегнал лъв. Там където се намира опашката му, и по-точно в граничния район със съседна Сърбия, се разстила едно твърде малко изследвано от масовия туризъм кътче, което обаче изобилства с изненади. В тази си част Балканът е особено живописен със сгушените в нозете му старинни манастири или забравени от времето махали. Тук-там ще откриеш обезлюдено село или малък град, сякаш застинал във времето на соца с характерните сиви панелки и избледнелите лозунги от една отминала епоха. За разлика от други, далеч по-добре обособени туристически зони у нас, тук няма да откриеш хотели и къщи за гости под път и над път. Но ако предварително си се разровил в интернет няма да замръкнеш на пътя. Защото в района има чудесни къщи за гости, които предлагат всичко необходимо за почивка.

Иначе по линия на поредица европейски проекти в района са трасирани екопътеки, пресичащи невъзможно красиви местности. Една от тях е т. нар. Разкръст. Намира се в подножието на връх Ведерник (1124 м.), където са разпилени останки от римска крепост. Оттам се открива спираща дъха гледка към съседна Сърбия, Белоградчишките скали, биосферния резерват „Чупрене”, а при ясно време погледът се рее до хоризонта и стига чак до Карпатите. Така че ако обичаш природата и преходите, грабвай раницата и потегляй нагоре по дивите чукари на Балкана. Скитайки се сред тях ще се озовеш на ръба на дълбоки пропасти или непрогледни пещери. Като например пещерите Десни и Леви Сухи пещ в землището на село Долни Лом, обитавани от три вида прилепи.

В района се намира и „Козарника”. Преди време пещерата придоби световна известност с една уникална археологическа находка от преди 1,4 млн. години. Става дума за открития в най-долните й пластове зъб на представител на рода Homo erectus. Ако датировката е правилна, това би било най-старото сведение за присъствие на човека в Европа. И още една пещера в района не е за изпускане – това е благоустроената за туристи „Магурата” край село Рабиша. Стените й са покрити с рисунки от времето на късния палеолит , а най-новите са от бронзовата епоха или отпреди 3000 г. пр.н.е. В едно от разклоненията на Магурата отлежава известна нашенска марка пенливо вино. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че тази част на България е известна и като винарски район. Отглежданите тук сортове гъмза, мавруд, каберне, пино ноар и пр. се радват на добър прием на чуждите пазари. В една от винарните край Белоградчишките скали се организират дегустации, популярни най-вече сред чужденците. Религиозният туризъм също е на почит в този край, като най-често посещавани са Клисурският, Лопушанският и Чипровският манастир.

А ако питаш Радослав Младенов, собственик на два хотела в подножието на скалите, районът е най-доброто място в света за велопреходи. Преди време, заедно с местни ентусиасти, предприемачът основава велоклуб, а самият той закупува байкове, които отдава под наем на своите гости. Обяснява, че наоколо са трасирани общо 360 км веломаршрути, които отвеждат до най-емблематичните забележителности на този целунат от Бога планински кът. Германци, французи, испанци, белгийци и холандци не могат да се наситят на девствената красота на скалите и околностите.

„Тези хора обичат зеленото” – казва Радослав. „Те искат да видят нещо различно от масовия туризъм, да са част от природата. И го намират при нас, защото тук няма индустрия, всичко е чисто, натурално. Около двадесет на сто от гостите наемат велосипеди, другите ходят пеша между Белоградчишките скали или „атакуват” близкия биосферен резерват и връх Минджур. А иначе им предлагаме традиционната ни турлашка кухня, която набляга на млякото, сиренето и месото. Сред специалитетите ни е и т. нар. „белмуш” – разтопено на бавен огън прясно сирене с бяло брашно”.

Белмушът, който между другото съдържал огромни количества витамин Е, е идеалното мезе за ракия и вино, за предпочитане червено от някоя местна изба. А след като хубаво се подкрепиш с турлашки вкусотии, можеш да продължиш да се скиташ, без значение дали пеш или с велосипед, сред магнетичните склонове на Стара планина.

Снимки: Венета Николова