Дъждовното лято забави почти с месец жътвата в лавандуловите поля на България, която запазва позициите си на водещ производител на тази етерично-маслена култура в света. През последните години страната ни успя да заеме мястото на Франция, за която безкрайните ароматни лилави поля на Прованс са част от националния идентитет.
Ще се отрази ли лошото време на лавандуловата реколта тази година? С този въпрос се обръщаме към Димитър Стефанов – един от големите производители и износители на розово и лавандулово масло. „Колкото хладното и леко влажно време е добре за брането на розите, толкова то е зле за лавандулата. За да започнем жътвата ни трябват поне четири-пет поредни слънчеви дни”, обяснява той. И добавя:
„Последните 40 дни непрекъснат дъжд се отразяват неблагоприятно на лавандулата. Но туфите това лято са с около 20-30 на сто по-големи. Има и нови насаждения, които за първи път ще дадат цвят. Така че като цяло реколтата ще бъде малко по-голяма от миналата година. Влажното време влияе най-вече на рандемана на лавандуловото масло и той ще бъде поне с двадесет процента по-нисък. Но двете неща взаимно се уравновесяват и очакваме все пак дестилираното лавандулово масло да е на равнището на миналата година – около 120 тона.”
С това България запазва лидерската си позиция по отношение на тази ароматна култура, за чието отглеждане имаме стари традиции. След известен отлив от лавандулата в края на миналия век, от известно време наблюдаваме истински бум на нови насаждения.
„В момента се връщаме на мястото, където винаги сме били и дори подобрихме резултата”, изтъква г-н Стефанов. „Винаги сме били на второ място след Франция, а в момента вече я задминаваме като обем на производството. Не можем да се похвалим обаче, че качеството ни е по-добро от това на френското лавандулово масло, което си остава еталон. Такива са ни климатичните условия. Както при розата никъде другаде освен у нас не може да се получи цвят с толкова добри ароматни характеристики, така и за лавандулата няма по-добри условия от високите поля на южна Франция. За наше щастие розовото масло е много по-елитния и скъп продукт от двата вида етерични масла.”
Как се стигна до изместване на Франция в тази коронна за нея култура?
„Франция в последните десетилетия има проблем с насажденията с лавандула, които боледуват и периодично трябва да се презасаждат, а това изисква по-големи инвестиции. Там площите се свиха и производството им намаля. Другият голям производител Китай също излезе от пазара на лавандула. Изглежда те си имат други приоритети в земеделието. Тези два фактора доведоха до сериозна разлика между търсене и предлагане, което изстреля цените нагоре. Това повиши силно интереса към тази култура у нас. А заедно с новите възможности, които дават европейските субсидии стана така, че през последните години площите с лавандула у нас се увеличиха три-четири пъти.”
Направен бе истински скок, коментира Димитър Стефанов. Произведеното количество лавандулово малсо през 2013 г. бе 120 тона, точно двойно повече отколкото само две години по-рано. Причина за „скока” са рекордните цени на българската лавндула постигнати през 2011-2012 г – над 100 евро за килограм. Пикът обаче остава зад нас, казва г-н Стефанов, който очаква тази година цената да е двойно по-ниска – около 65 евро. Което пък е косвено доказателство, че предлагането се е увеличило, т.е. Франция също започва да се връща към предишните си обеми на производство. Ниските цени ще охладят ентусиазма у нас за нови насаждения от лавандула което според нашия събеседник ще „укроти” пазара. Той смята, че размерът на площите от лавандула в България вече е оптималният.
Лавандулата навлезе и в Северна България.
Традиционно отглеждана в южните краища на страната, рекордните цени на лавандулата от началото на това десетилетие привлякоха към нея и фермери от Северна България. Те се насочиха към по-високодобивните нови сортове, което обаче дават масло с по-ниски ароматни свойства. Специалисти в бранша предупреждават срещу прекалено разрастване на площите, което ще доведе до рязък спад в цената на културата. „Това вече го преживяхме в края на миналия век, когато прекаленото разрастване на насажденията доведе до прекалено ниски цени и масов отказ от тази култура, като така загубихме дълго извоювани позиции”, коментират анализатори.
Снимки: БТА
"Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Военните паради се правят регулярно, за да се покаже славата на армията и да се направи връзка с миналото, защото армията е стожер и една от основните институции за всяка..
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио, на ул. "Драган Цанков" № 4, има юбилей – 55 години от първата ѝ копка. На 17 август 1970 г. е започнал строежът на уникалното по рода си здание, дело на прочутия..
В Скопие поругаха българския трикольор. Лентите бяха откъснати от венците, положени пред гроба на българския революционер и борец за свободата на географската област Македония Гоце Делчев. Посегателството е извършено в двора на манастирчето "Свети Спас"..
Ден на Европа или Ден на победата? 8-ми или 9-ти май? Не че постоянно не се сблъскваме с обществено разделящи ни теми, а настоящата дата 9 май –..
Международният конкурс за комуникация на науката FameLab има за цел да открие, обучи и даде платформа на най-изявените нови учени в света. Конкурсът е..
В брой 50 на предаването ви предлагаме: Разговор за новия документален филм „По следите на българите американци преди и сега", обединил творци от..