Дъждовното лято забави почти с месец жътвата в лавандуловите поля на България, която запазва позициите си на водещ производител на тази етерично-маслена култура в света. През последните години страната ни успя да заеме мястото на Франция, за която безкрайните ароматни лилави поля на Прованс са част от националния идентитет.

Ще се отрази ли лошото време на лавандуловата реколта тази година? С този въпрос се обръщаме към Димитър Стефанов – един от големите производители и износители на розово и лавандулово масло. „Колкото хладното и леко влажно време е добре за брането на розите, толкова то е зле за лавандулата. За да започнем жътвата ни трябват поне четири-пет поредни слънчеви дни”, обяснява той. И добавя:

„Последните 40 дни непрекъснат дъжд се отразяват неблагоприятно на лавандулата. Но туфите това лято са с около 20-30 на сто по-големи. Има и нови насаждения, които за първи път ще дадат цвят. Така че като цяло реколтата ще бъде малко по-голяма от миналата година. Влажното време влияе най-вече на рандемана на лавандуловото масло и той ще бъде поне с двадесет процента по-нисък. Но двете неща взаимно се уравновесяват и очакваме все пак дестилираното лавандулово масло да е на равнището на миналата година – около 120 тона.”

С това България запазва лидерската си позиция по отношение на тази ароматна култура, за чието отглеждане имаме стари традиции. След известен отлив от лавандулата в края на миналия век, от известно време наблюдаваме истински бум на нови насаждения.

„В момента се връщаме на мястото, където винаги сме били и дори подобрихме резултата”, изтъква г-н Стефанов. „Винаги сме били на второ място след Франция, а в момента вече я задминаваме като обем на производството. Не можем да се похвалим обаче, че качеството ни е по-добро от това на френското лавандулово масло, което си остава еталон. Такива са ни климатичните условия. Както при розата никъде другаде освен у нас не може да се получи цвят с толкова добри ароматни характеристики, така и за лавандулата няма по-добри условия от високите поля на южна Франция. За наше щастие розовото масло е много по-елитния и скъп продукт от двата вида етерични масла.”

Как се стигна до изместване на Франция в тази коронна за нея култура?

„Франция в последните десетилетия има проблем с насажденията с лавандула, които боледуват и периодично трябва да се презасаждат, а това изисква по-големи инвестиции. Там площите се свиха и производството им намаля. Другият голям производител Китай също излезе от пазара на лавандула. Изглежда те си имат други приоритети в земеделието. Тези два фактора доведоха до сериозна разлика между търсене и предлагане, което изстреля цените нагоре. Това повиши силно интереса към тази култура у нас. А заедно с новите възможности, които дават европейските субсидии стана така, че през последните години площите с лавандула у нас се увеличиха три-четири пъти.”

Направен бе истински скок, коментира Димитър Стефанов. Произведеното количество лавандулово малсо през 2013 г. бе 120 тона, точно двойно повече отколкото само две години по-рано. Причина за „скока” са рекордните цени на българската лавндула постигнати през 2011-2012 г – над 100 евро за килограм. Пикът обаче остава зад нас, казва г-н Стефанов, който очаква тази година цената да е двойно по-ниска – около 65 евро. Което пък е косвено доказателство, че предлагането се е увеличило, т.е. Франция също започва да се връща към предишните си обеми на производство. Ниските цени ще охладят ентусиазма у нас за нови насаждения от лавандула което според нашия събеседник ще „укроти” пазара. Той смята, че размерът на площите от лавандула в България вече е оптималният.

Лавандулата навлезе и в Северна България.

Традиционно отглеждана в южните краища на страната, рекордните цени на лавандулата от началото на това десетилетие привлякоха към нея и фермери от Северна България. Те се насочиха към по-високодобивните нови сортове, което обаче дават масло с по-ниски ароматни свойства. Специалисти в бранша предупреждават срещу прекалено разрастване на площите, което ще доведе до рязък спад в цената на културата. „Това вече го преживяхме в края на миналия век, когато прекаленото разрастване на насажденията доведе до прекалено ниски цени и масов отказ от тази култура, като така загубихме дълго извоювани позиции”, коментират анализатори.

Снимки: БТА