София е една от най-богатите на минерални води столици в света. Градът възниква и се развива благодарение на минералните си извори с лечебни свойства, за които има писмени данни отпреди 2400 години. Особен разцвет София (Улпия Сердика) претърпява по време на римското присъствие около II век сл. Хр., когато се превръща в център на политически и културен живот. Минералните бани на София се използват и през Османския период, когато навлизат по-масово обществените бани, наречени хамам.
Вдъхновен от уникалната постройка, през есента на 2013 г., младият фотограф Здравко Йончев заснема банята в Овча купел с желанието да я покаже на повече хора и да ги накара да си я представят не само в миналото, но и бъдещето й. Снимките се разпространяват светкавично в социалните мрежи и медиите. Следват баните в Горна баня и Банкя. Фотографиите набират бързо популярност, предизвикват дискусии и дават надежда за възраждане на баните и за възможността някой ден да можем да ги ползваме. Снимките могат да се видят на специална изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов” в София до 10 септември. Тя представя архитектурната красота и въздействие на старите минерални бани в София.
„Първата баня, която заснех, се казва „Овча Купел” и към нея има голям прилежащ парк, който е много интересен”, обяснява Здравко Йончев. „Паркът е създаден едновременно със строежа на сградата. Той има огромно биоразнообразие, над 100 вида дървета, растения и храсти. Мен ме привлече първо този парк. Често, разхождайки се там с моя домашен любимец, все повече откривах архитектурната стойност на тази сграда въпреки нейното запуснато състояние, оглеждах я от всички страни. Това предизвика моето любопитство и когато реших да се занимавам с фотография, влязох в тази баня и заснех всичко, което ме впечатли.”
Снимките на Здравко от Овча Купел остават най-силните и най-популярните.
„Те ме провокираха да направя тази изложба. Хората, които коментираха тези мои публикации, започнаха да ми предлагат и други места – Банята в Княжево, Банята във Вършец, която е дори оттатък Балкана. А също Горна Баня и Банкя. Хората ме насочват‚ аз се явявам изпълнител на техните желания. Имаме невероятно културно наследство и забравени сгради с уникална архитектура. И занапред мисля да ги показвам чрез моя обектив.”
Здравко търси и посланията на миналото. Така иззад запустелите сгради изплува цял един свят на носталгия по едни по-добри времена и хора.
„Тези сгради са строени от общество, което за мен е загубено до голяма степен. Направи ми впечатление, че тези бани са строени от всички. Участва държавата, но и обществото се включва чисто физически в строежа. Видни българи са помагали с дарения. Тогава е имало обединение на българското общество. Това, което липсва в момента. Всъщност състоянието на старите бани и в момента е олицитворение на нашето общество. Ако то се промени и бъде по-обединено, то и сградите ще съществуват и занапред.”
През вековете градските бани са били и средище на социални контакти, дебати. Това потвърждава и младият фотограф, като прави интересен паралел със настоящия социален адрес – интернет. „Баните са били социален феномен. Да речем аналогия на днешния фейсбук и социалните мрежи. Те са били обединяващ център в града. Различни прослойки от обществото се събирали там, контактували са, взимали са понякога важни решения.”
Събитието е в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата за 2019 г. Показаните 37 уникални кадри, заснети и обработени с помощта на специфична фотографска техника, са подкрепени с исторически факти и пренасят зрителя в атмосферата на западащите, но прекрасни балнеолечебници на София.
„Аз наистина много искам София да стане Европейска столица на културата именно и поради тази причина, че ще се отдели повече внимание на тези стари сгради. Не само на баните, а и на всички архитектурни обекти с историческо минало и идентичност. Но и да не спечели София тази кандидатура, иска ми се обществото да е по-чувствително към съдбата на паметниците си. София е един невероятен сбор от култура и архитектура и си мисля, че и без официален приз тя вече е културна столица!”.
Здравко Йончев призовава хората да бъдат по-отворени към красотите на града. Разхождайки се по малките улички на София, да вдигат по-често главите нагоре, за да открият какви хубави сгради има около тях. Зад тези сгради седи едно историческо минало, един бит от миналото, което е нашата идентичност. Тя е ценна за нашето време, била е ценна и в миналото. Да остане и в бъдното.
Снимките са предоставени от Здравко Йончев.
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То представя репертоар от нови и любими на публиката текстове, писани специално за сънародниците ни..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това обявиха от посолството на САЩ в София. Варна е най-големият бенефициент по проект на AFCP в Европа..
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда. Това е уникална награда, която отличава както автори, така и преводачи...
В първите есенни дни жителите и гостите на Пловдив са поканени да си припомнят специални, любими и интересни пространства в центъра на града. Това..
Българската писателка и преводач Здравка Евтимова e сред гостите на десето издание на фестивала на европейската литература в Северна Македония..
В Българския културен център във Варшава беше представена изложбата "Приказки от дъждовна София", посветена на 145-тата годишнина от обявяването на София..