Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преводът – езикът на Европа

БНР Новини
Снимка: архив

По инициатива на Представителството на ЕК в България и Българската асоциация на професионалните преводачески агенции (БАППА) в парка „Заимов“ в София ще бъдат отбелязани тържествено два важни и тясно свързани празника: Европейският ден на езиците – 26 септември и Международният ден на преводача – 30 септември. Днес в Eвропа се говори на над 200 езика, от тях 24 са официални в ЕС. Както казва шеговито Умберто Еко: „Преводът е езикът на Европа”.

Преводът е мостът между народите и културите, през който преводачът ни превежда в общия европейски и световен дом. Той е начин да се съхраним, да покажем и да обогатим духовно националната си идентичност, казва в интервю за Радио България Цецка Радева от УС на БАППА, член на Борда на Европейското сдружение на преводачите и основател на преводаческа агенция. По повод професионалния си празник Асоциацията организира дискусия на тема „Да бъдеш преводач – възможности и предизвикателства“:

„За нас – хората в тази професия, езикът е не само средство за работа, той е нещо свято. Нещо, което уважаваме и ценим. А преводачите, с които работим, са най-ценния ни ресурс. Професията „преводач” се разви много в годините. Тя става все по-технологична, възможностите са все повече. В обединена Европа многоезичието е факт и никой не може да се разбере с другия човек, ако не говори неговия език. Ще си позволя да цитирам Вили Бранд (1913-1992) – канцлер на ФРГ (1968-1974) и носител на Нобеловата награда за мир през 1971 г. Той казваше: „Ако купувам аз от теб, ти трябва да говориш на моя език. Но ако аз ти продавам – аз съм длъжен да говоря на твоя език.”

Какво трябва да може преводачът, за да отговаря на изискванията на съвременния свят?

„Освен безспорното владеене на родния си език – първото и най-важно условие, – той трябва да има много добри познания по чуждия език – категорична е Цецка Радева. – Но също да има и необходимата култура за езика, на който превежда. Да познава особеностите на нацията, която ще представя чрез своите преводи. Да притежава терминологичния опит, да може да предаде не само думичките, но и смисъла на това, което езикът носи в себе си като богатство.”

Преводачи на колко езици има в България?

„Българската асоциация на професионалните преводачески агенции заедно със СУ „Св. Климент Охридски” направихме съвместно проучване наскоро за пазара на превода в България. Освен преводаческите агенции, които към момента са над 1000, имаме и много преводачи, работещи на свободна практика. Практически на нашия пазар са представени почти всички европейски и световни езици. Но търсенето за превод е основно от и на европейските езици. То е свързано с присъединяването ни към ЕС, с факта, че България вече е член на ЕС. От там и с превод на законодателството и множество административни актове на ЕС. Те се превеждат непрестанно. Не искам да оставям художествената литература, която предава културата и богатството на един народ, обаче на заден план. Преводачите са именно тези, които поставят моста между едната и другата култура.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05