Днес в столичната галерия „Арте” се открива изложба на Ада Митрани. С нея художничката-юрист се завръща към първата си професия, усвоена в България. Нарекла е експозицията „Отвъд” – защото близо три десетилетия живее отвъд океана, в САЩ. Отвъд обаче според нея не разделя, а прехвърля мост между там и тук, и още – между изкуството и правото. В Америка Ада Митрани завършва право. От 2006 година работи във Вашингтон, в Министерството на енергетиката. През 1995-а илюстрира поетична книга на проф. Александър Шурбанов. След нея, около 20 години по-късно, тя се завръща към удоволствието „рисуване”. Най-новите й работи обаче са произведения, свързани с патенти, технологии… В изложбата могат да се видят творби както от 2013 и 2014 година, така и от последните две десетилетия на миналия век.
Как ще определите начина си на рисуване?
„В ранните години аз правех графика, офорти, литографии, колажи, рисувах с пастели и т.н. Последните ми работи като техника са изключително прости. Те са просто един лист хартия с туш. Но това ми беше и целта – да се изчистят от ефекти като цвят, като някаква специална техника и материали, да остане само чистата линия.”
Какви са спомените Ви от Художествената академия в София и от българските културни среди?
„Отлични са ми спомените. Тук получих много добро образование. Завърших художествена гимназия, а и в академията имах много добра подготовка – учих илюстрация и оформление на книгата. Имаше едно много здраво съревнование между художниците, един от друг се учехме. Мисля, че това продължава. Художниците продължават да се интересуват един от друг, да гледат какво са направили и това е много полезно. А в Америка не всеки художник живее в Ню Йорк или Чикаго. Художниците там са пръснати из цялата страна, те нямат тази среда.”
Кои бяха най-интересните предизвикателства за Вас отвъд океана?
„Има едно основно предизвикателство – че трябва човек да свикне с новата култура и новия начин на живот.”
Колко години са необходими?
„За мене това са три години. Чувала съм често и от други хора – три години са нужни, за да се почувстваш горе-долу като у дома, да свикнеш с езика, с културата, с отношенията между хората. Те неминуемо са различни от тези в България. Трябва да се потопиш в тази среда. Но тежко се преживява, докато човек свикне.”
Какви казуси Ви се налага да решавате като юрист?
„Там се занимавам с дела, в които някой съди Федералното правителство, министерството, министъра, държавата. Занимавам се със защита. Ние почти не съдим някой друг, но някой нас ни съди. Било за пари, било за да променим някакво законодателство или да свършим нещо, което не сме направили. Това е отговорност на Федералното правителство. Много разнообразни дела – от всякакъв характер. Може някой да се е спънал и да е паднал в самото министерство и да ни съди. Има и такива – по-прости, но има и на много високо ниво.”
Защо се завърнахте към рисуването, какво Ви дава то?
„От 95-а година, когато започнах да уча право, досега се занимавам изключително само с това. И тъй като е нова професия, ми беше много интересно. Потопих се изцяло в нея. После обаче идва един момент, в който и новата професия става стара. Мисля, че съм на този етап в момента. Не ми е толкова зает умът само с дела и казуси. Освен това, през всичките тези години някой ме пита: защо не рисуваш? И аз казвах, че нямам желание, но ето че желанието се връща.”
Как според Вас се е променила България, какво харесвате, какво не харесвате?
„България се е променила страшно много. Аз си идвам на две-три години веднъж, така че виждам промените. Това, което е хубаво, особено в последните години, е че София се е разхубавила, станала е по-чиста, по-удобна. Вече не паркират коли по тротоарите. Има чудесни заведения, храната е прекрасна. Това са огромни промени в сравнение с 1986-а, когато напуснах. Това, което не ми харесва, че има и много бюрокрация, доста солидна, с която трябва да се бориш.”
Снимки: Венета Павлова
С изпълнения на подбрани песни от своя репертоар мъжката камерна формация "Светоглас" отбелязва 15 години на сцената. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Николай Боянов и Милен Иванов пеят акапелно ( без инструментален съпровод) и..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" чества половинвековен юбилей с любопитна изложба, основана на студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..