През далечната 1962 г., увлечени от магията на камерното музициране, тринайсет даровити инструменталисти обединяват таланта си в единно художествено мислене. Така започва творческият път на един от най-известните камерни оркестри в Европа – „Софийски солисти”. В продължение на десетилетия той е сред най-ярките представители на съвременното българско музикално изпълнителско изкуство. Огромен е броят на творбите от родни композитори, вдъхновени и посветени на ансамбъла.
Широкоспектърният репертоар на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” се простира от XV в. до съвременността. Така съставът се превръща в основен фактор за формирането на критерии за камерната музика у публиката в България. Следващият диригент, вписал името си в историята на ансамбъла, е Васил Казанджиев. В свое изказване, документирано в „Златен фонд“, той обяснява:
Днес името на състава и на Пламен Джуров са еталон за висок професионализъм, а всяка тяхна изява е значимо събитие в културния живот на България. Често „солистите“ са предпочитан сценичен партньор от световноизвестни музиканти при гостуванията им у нас. Ансамбълът не забравя да подаде ръка и на най-младите, които все още „прохождат” в самостоятелните си изяви с оркестър.
По случай своя юбилей, съставът бе отличен с почетен знак от Столичната община , а от 2009 г. по негова инициатива се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.
2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от..