През далечната 1962 г., увлечени от магията на камерното музициране, тринайсет даровити инструменталисти обединяват таланта си в единно художествено мислене. Така започва творческият път на един от най-известните камерни оркестри в Европа – „Софийски солисти”. В продължение на десетилетия той е сред най-ярките представители на съвременното българско музикално изпълнителско изкуство. Огромен е броят на творбите от родни композитори, вдъхновени и посветени на ансамбъла.
Широкоспектърният репертоар на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” се простира от XV в. до съвременността. Така съставът се превръща в основен фактор за формирането на критерии за камерната музика у публиката в България. Следващият диригент, вписал името си в историята на ансамбъла, е Васил Казанджиев. В свое изказване, документирано в „Златен фонд“, той обяснява:
Днес името на състава и на Пламен Джуров са еталон за висок професионализъм, а всяка тяхна изява е значимо събитие в културния живот на България. Често „солистите“ са предпочитан сценичен партньор от световноизвестни музиканти при гостуванията им у нас. Ансамбълът не забравя да подаде ръка и на най-младите, които все още „прохождат” в самостоятелните си изяви с оркестър.
По случай своя юбилей, съставът бе отличен с почетен знак от Столичната община , а от 2009 г. по негова инициатива се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.
Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? -..