Бедствията като че ли са си нарочили България. След серия наводнения в цялата страна, оставили стотици семейства без покрив над главата, в началото на март ни връхлетя и истинско снежно бедствие. Преспите в Южна България достигаха два метра. Имаше блокирани туристи в Родопите, пътищата бяха разчиствани с военна техника, а специализирани машини извозваха болни. Стотици малки населени места останаха повече от седмица без ток заради скъсани електропроводи.
След като отмина първоначалният шок от снежния ад в Родопите, дойде време за съществените въпроси. Как е възможно европейска държава, претендираща да развива модерните технологии, да не се справи с няколкодневен снеговалеж? Все пак снегът затрупа планински район, който би трябвало да е подготвен за такова метеорологично явление през зимата. Как е възможно енергийна компания от най-висок ранг, каквато без съмнение е австрийската EVN, да се окаже безсилна пред мокрия сняг, скъсал електропроводите? Как е възможно в XXI век токът в родопските села да достига до абонатите по жици, опънати по отдавна изгнили дървени стълбове, а не са прокарани под земята, както изискват модерните стандарти? Причината е ясна – липса на каквато и да е превантивна дейност, а част от нея е подмяната на морално и буквално остарялата електропреносна мрежа.
Над 200 километра мрежа е аварирала заради тежкия сняг. Според енергийни експерти най-малко 40 млн. евро при актив от 1 млрд. евро трябва да инвестира Енергийният системен оператор във възстановяването на електропроводите при положение, че през последните две години не е предвиден нито един лев за обновяване на мрежата. А председателят на енергийния регулатор Светла Тодорова заяви пред БНР, че и частните ЕРП-та трябва да инвестират в електропреносната мрежа, независимо дали има бедствия или не. Тя не изключи, енергийните дружества да поискат поредното увеличение на цените на тока от юли именно с този аргумент. Но защо чак сега? Защо и в тази област следприватизационният контрол не сработи? Нима ЕРП-та досега не са анализирали състоянието на електропроводите си и не са сметнали за необходимо да ги обновят? И ако е така, защо контролиращите органи не са ги проверили и санкционирали? Инвестициите в сектора бяха систематично намалявани в последните години с една-единствена цел: да се поддържа изкуствено ниска цената на тока в най-бедната страна в ЕС, където енергийният пазар продължава да е регулиран, въпреки политиката на ЕС. Както разбрахме през изминалата седмица, от това страдат в крайна сметка обикновените хора, които по всичко личи, че чрез повишената цена на тока ще платят и сметката за нанесените от снега щети.
В "България днес" на 9 януари ви предлагаме да чуете интервюто, което Симеон Сакскобургготски даде специално за БНР. Монархът и бивш премиер на България, който обикновено се..
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..