Древните траки, живели по нашите земи, са оставили безценно материално наследство, с което днес много се гордеем пред света. Част от културата на този древен народ е свързана с виното. Те смятали, че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на „излязлата” душа. Предполага се, че са произвеждали гъсто и ароматно вино, плътно, сладко и силно, защото са искали да постигнат по-бързо божественото състояние. Днес можем да затворим очи и да си представим колко дъхаво и пивко е било виното на траките, живели около днешното село Мезек, където гроздовата напитка е на голяма почит и днес. „Според историческите извори, в древни времена сред гърци и римляни особена популярност имали южнотракийските сортове вина”, казва Елена Митева – директор на Общинския исторически музей в Свиленград.

За пиенето на вино сред тракийските владетели днес съдим по находките от нашите земи. Фиали, ритони, кани, различни керамични съдове. Районът на Свиленград, до който се намира с. Мезек, в археологическо отношение не е достатъчно проучен, но са намерени немалко съдове за вино с украса по стените и дръжките. Скъпоценните сервизи свидетелстват за културата на древния народ. Традицията, останала от миналото, е продължена от местните хора до наши дни. В Османския период в град Одрин се открива първата винарска изба. Този факт не е случаен, защото гроздето, произвеждано в Мезек и около Свиленград се е давало на тази винарна.

В днешно време да имаш собствено лозе или да произвеждаш домашно вино в Мезек е повод за гордост, а винопроизводството е авторитетно занимание. В това всеки може сам да се убеди, само ако зърне избите на артист-винаря Сашо Карапеев. В нея той е вложил сърцето си, а виното от Мезек според него е природна сила, здраве и творческо вдъхновение. Хора от близо и далеч се отбиват при него, не само защото виното му е направено по технология, близка до домашната. Неповторима е атмосферата на помещенията, където отлежават бъчвите. Стените на избата Сашо е изрисувал със символи от времето на гърците и траките, оставени по българските земи. Всичко в малката винарна се прави без механизация, а произведената напитка е максимално близка до природата – ни убеждава нейния собственик:

Идеята да се занимавам с вино дойде, след като получих проблем със сърцето, бях около 40-годишен. Реших да пробвам алтернативно лечение по моя интуитивна рецепта. Тогава за пръв път направих вино. Експериментът беше много сполучлив. Направих първите 60 литра, това ме ентусиазира да изградя първото помещение за съхранение на бъчвите. Мислех, че чак след 100 години в моята изба ще се прави много хубаво вино. Но всичко се разви бързо. Сега посрещам много туристи. Не произвеждам в промишлени количества, но през тези 10 години моята изба се превърна в обществено значим обект в Мезек. Освен това, откакто се занимавам с виното, болестта изчезна. Има около мен хора от селото, които помагат във винарната. Първото количество, с което започнах, беше 60 литра, после 300 литра, след това 600, сега вече количеството е 10 тона. Направил съм четири помещения, проектирани за производство на вино по стара местна традиция. За разлика от промишлеността, тук при мен виното не се филтрира. Оставям го да се избистри и не прилагам никакви изкуствени подобрители. Старая се да се придържам максимално близо до природния продукт, което винаги се забелязва и се цени от гостите.

Снимки: mezek.eu