За правата на децата в България се говори все по-често у нас, а поводите са много и съвсем не са празнични. Международният ден на детето 1 юни ще отмине, а и той едва ли ще бъде по-различен от другите за половината деца на България, които живеят в риск от бедност или социално изключване.

Такава е статистиката, която беше оповестена преди месеци и подейства потискащо върху обществото ни. Вярно е, че просещите малчугани по улиците намаляват. Но проблемът не остава скрит от погледа ни. В същото време социалните помощи, отпускани от държавата за отглеждане на дете са крайно недостатъчни, а успешното стимулиране на отговорното родителство чрез материално подпомагане засега остава само в сферата на пожеланията.

По-ефективна закрила на правата на малолетните в България, е целта, която си поставя Националната мрежа за децата. Това е организация от неправителствения сектор, която работи пряко  с непълнолетнии семейства от цялата страна. Фондацията разпространи неотдавна видеоклип в интернет, чрез който апелира, възрастните да не възпитават с насилие децата си. В напрегнатото ежедневие не един път се случва родителите да изпуснат нервите си, а ефектът за възпитанието от това е отрицателен. Често удрянето на шамар изглежда единственият възможен начин да се справим със ситуацията, но децата могат да бъдат възпитани и да се научат да спазват граници с любов и уважение! – твърдят психолозите. Според Дани Колева, програмен директор на Националната мрежа за децата, държавата да се ангажира с по-сериозен контрол върху нарушителите:

Децата, отглеждани в институциите, бяха през 2010 г. около 7 хиляди. Добрата новина е, че намаляват и сега са около 3 хил. Увеличават се тези, настанени при приемни родители. Но децата под опеката на държавата не намаляват. Тя все още не е изпълнила задълженията по конвенцията на ООН за правата на детето – да подкрепи родителя, така че той да се грижи спокойно за детето си. Оценката на нашата организация е, че подкрепата на българското семейство не е приоритет. На първо време държавата може да промени част от политиките си и средствата, които заделя, да бъдат по-ефективно насочени в помощ на семействата. У нас в отделите за закрила на детето работят психолози, социални работници и т.н. Нашата практика показва, че тези хора са малко на брой, че не са обучени и не са добре платени.  За съжаление, голям проблем е и липсата на координация между службите.

По последни данни на НСИ,  децата които са жертви на насилие в България са около 2-3 хил. на година. Тревожна е тенденцията, че тези случаи не намаляват. Грижа в борбата с насилието има всеки един от нас, но водеща отново трябва да е работата на държавните институции – казва Дани Колева.

Един случай на домашно насилие, упражнено от бащата над детето и над майката в семейство от Перник, ни накара да поискаме, като неправителствена организация, отговор от държавните органи. Благодарение на наши колеги администрацията се задвижи и в крайна сметка се стигна до намеса на полицията. Проблемът беше разрешен в полза на детето и майката. В случая по закон  службите за закрила трябваше да изготвят съвместен план за координация и действие в рамките на 24 часа. Това обаче се случи чак на 5-я ден след подаване на жалбата. През това време здравето и животът на жената и детето бяха  изложени на риск. Тъжното е, че има много подобни примери, които ясно говорят за бездействието на властите, длъжни да работят за закрила на децата, без оглед на това дали заплахата е на улицата или в семейството.