Парламентът реши на 25 октомври т.г., заедно с местните избори, да се проведе и референдум, но само с един въпрос – дали да се въведе и дистанционно гласуване по електронен път. Така депутатите не се съобразиха с желанието на 570 хиляди български граждани, които миналата година се подписаха под предложението на държавния глава за референдум не само за дистанционен, но и за задължителен вот, както и за мажоритарен елемент в него.

След като през 2014 г. предложението на Росен Плевнелиев беше отхвърлено от предишните управляващи, неуспехът се повтори и във вторник. В началото на дебата в пленарна зала президентът лично представи аргументите си за иницииране на референдума. Той посочи, че референдумът за изборните права е толкова важен, колкото и промените в Конституцията. Според Росен Плевнелиев, политиците дължат доверие на хората и няма причина да им откажат решението по какъв начин да избират своите представители в парламента:

През последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии и, за съжаление, на политическата система като цяло. Част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че демокрацията предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решения. Няма по-силен инструмент, с който да повишим доверието на гражданите, от референдума!, заяви държавният глава.

Още в началото на дебата депутатите предложиха различни редакции на въпросите за добавяне на мажоритарен елемент и за задължителен вот, като всички те бяха отхвърлени. От БСП поискаха половината от народните представители да бъдат избирани мажоритарно в едномандатни райони и задължителното гласуване да се обвърже със санкция.

Защото, ако гласуващите са сигурни, че за тях не произтичат благоприятни или неблагоприятни последици, няма да постигнем чувствителен резултат в увеличаване на изборната активност, каза Янаки Стоилов.

От ДПС предложиха всички народни представители да се избират мажоритарно.

ДПС няма да бъде съучастник чрез промяна в избирателната система да се поднасят служебни еднопартийни мнозинства на първата политическа сила в България, която и да е тя, коментира лидерът Лютви Местан.

Разделно гласуване по трите въпроса предложиха от ПФ, което бе подкрепено и от ГЕРБ. Така при разделното гласуване благодарение на БСП, ДПС, БДЦ и РБ бяха отхвърлени въпросите за мажоритарен елемент и задължително гласуване. С широко мнозинство бе прието решението за провеждане на референдум само по въпроса за възможността за дистанционно гласуване по електронен път.

В парламентарните кулоари междувременно се правеха догадки дали провалът на 2/3 от референдума не е част от сделката с ДПС в замяна на подкрепата му за съдебната реформа. Движението има основание да се притеснява от задължителното гласуване. А явно на всички партии не им допада идеята за добавяне на мажоритарен елемент в изборите. Съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов определи случилото се като договорка между ДПС и ГЕРБ.

На прегласуването гласовете на ГЕРБ паднаха с 24, достатъчно да не мине вече гласуваното решение, заяви Каракачанов.

На същата позиция бе и Филип Попов от БСП:

И днес бяхме свидетели на това историческо, корпоративно, сдружение.

Оказа се, че част от партиите не са спазили политическите договорки. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов изрази разочарованието си от поведението на коалиционния си партньор – реформаторите.

Що се касае до мажоритарния елемент реформаторите и начина по който реформаторите демонстративно гласуваха, не беше коректно спрямо тези 570 хиляди гласа. Те събираха подписите и участваха при тяхното внасяне в НС. Не знам кога са искрени.

Петър Славов от РБ обясни:

По отношение на задължителното гласуване, групата гласува „шарено”. Част от колегите гласуваха „за“, други имаха съображения, че може да се говори за противоконституционност и поради това вероятно се въздържаха.

Решението на парламента не отчита в пълна степен заявената воля на българския народ да определи правилата, по които избира своите представители. Това посочва президентът Росен Плевнелиев в позиция, разпространена от прессекретариата на държавния глава след гласуването в пленарна зала. Конституцията ясно определя ролята и отговорностите на всеки, за да работи пряката демокрация. Крайното решение е на Народното събрание и всяка една от политическите сили, представени в него, носи политическа отговорност за своите действия, посочва президентът Плевнелиев.