Най-пръв град, център – може би такова е значението на името Плиска, което основателите на Първата българска държава през VII в. дали на своята столица. Мястото избрали там, където се преплитат важни търговски пътища, а релефът осигурявал отлични условия за отглеждане на добитък. Днес хиляди сънародници идват тук, където се простирала Плиска, водени не просто от любопитство, колкото от любов и преклонение към делото на прадедите ни. Само на два километра от съвременния град Плиска (и на 29 от град Шумен) се намира Националният историко-археологически резерват „Плиска”, обявен за паметник на културата през 1970 г. В продължение на десетки години останките на града се проучват от известни български и чуждестранни археолози.

Според изследванията, строежът на Плиска започва в края на VІІ и началото на VІІІ в. Постройките били дървени и служели за жилищни или представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селища на обикновените хора. По-късно градът е опожарен от византийците, а на мястото на изпепеления дворец се появила голяма каменна сграда, известна като двореца на хан Крум.

Покръстването на населението, започнало през 864 г. при княз Борис І , променя столицата. Езическите храмове се превръщат в християнски църкви и манастири. Строят се нови, сред които най-внушителна е Голямата базилика. От нея днес могат да се видят внушителни останки – доказателство за духовната мощ и мисия на владетеля по това време.

На около 1,5 км от нея се намира добре запазената Източна порта – главният вход на укрепения град, там, където са живели ханът и аристокрацията. Голямата базилика най-вероятно е изградена във външния град, за да може да бъде посещавана от повече хора. Повече от 100 на 30 м. е била големината на тази църква, най-голямата на Балканския полуостров по това време, обяснява Христина Стоянова, главен уредник на Историко-археологическия резерват „Плиска”:

Споменът за град Плиска винаги ще бъде жив. Това е градът, където е поставено началото на българската държава. Просъществувал е до средата на XI век, след това тъне в забрава и разруха. За съжаление, днес го намираме в руини, а всяко нещо, останало от дедите ни, е важно и ценно. Стараем се чрез възстановки и компютърни графики да допълним визуалната представа за част от паметниците, запазени в основи, за да добият туристите представа за величието на дворцовия комплекс. Тази година във връзка с предприетите консервационни и реставрационни дейности бе взето решение да бъда разчистен и т.нар. свещен кладенец към Голямата базилика, за да бъде представен пред туристите. Аязмото се е запазило на това място повече от дванайсет века. Още преди 100 години археолози са се опитвали да стигнат до него, но от съображения за сигурност не са продължили да копаят в дълбочина. Тази година заради интереса към находката, отчитаме над 100 процента ръст на потока от туристи, в сравнение с предходни години. Поддържаме интереса и чрез музейна експозиция. Тук могат да се видят реплики на средновековно облекло и на две жилища, тип юрта, където са пресъздадени интериорът и битът от това време. Имаме гостуваща изложба с експонати от Националния исторически музей. Те са свързани със спомена за Велика България. Представено е копие на фигурата на орела с монограм, който се свързва с основателя на българската държава хан Аспарух. Оригиналът се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.

Снимки: wikipedia.org