Под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова в гр. Варна се проведе XVI Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми. Създаден през 1965 г., фестът се превръща в международно събитие през годините до 1991 г.
Организира се от Българския Червен кръст, от федерацията на Червения кръст и Червения полумесец, от Световната здравна организация и ЮНЕСКО. Фестивалът е от „А” категория, с каквато са фестивалите в Кан, Венеция, Сан Себастиян и др.
Варненският фестивал е не само филмово събитие, но и място за обмяна на опит между световни учени-медици, национални и международни здравни институции, световни и родни кинозвезди, режисьори, кинокритици, журналисти, кинематографии и чуждестранни телевизии.
Едва през 2014г. това уникално събитие от световен мащаб е възстановено след дългогодишна пауза, като негови организатори са Българският Червен кръст и Медицинският факултет във Варна. За повече подробности потърсихме проф. Божидар Манов, известен филмов критик и арт ръководител на събитието. Какво го насърчава да участва в този проект?
Две важни обстоятелства ме мотивираха да участвам в това важно възстановяване на фестивала на червенокръстките и здравни филми. Преди 37 г. като млад кинокритик, това беше първият голям международен фестивал, на който присъствах във Варна, и това остави следа в професионалната ми работа. На второ място, което е дори по-важно, като изключим личния момент, фестивалът има изключително полезна, актуална и универсална задача да популяризира дейността на червенокръстката организация, но наред с това, отделя място на всички теми, свързани с хуманизма, опазване на околна среда, развитие на съвременната медицина, все неща, които пряко касаят съвременния човек. Излишно е да казвам колко актуални са тези проблеми днес в ситуацията на бежанската криза в Европа. Тези две обстоятелства ме доведоха в екипа на фестивала, за да дам каквото мога от своята професионална компетентност.
В своето възстановено сегашно издание фестивалът има 3 състезателни категории. Представени бяха 150 филми от 16 страни. Освен основната селекционна програма – конкурсите, се проведоха и паралелни програми, подчинени на две важни теми – 100 г. българско кино и 70 г. от края на Втората световна война. Попитахме проф. Манов за срещите му с интересни личности, ето какво сподели той:
Това са хора, посветили живота си на тази идея, били те от България, Европа, от Червения полумесец. Имаше изключителни турски колеги, които с отзивчивост участваха в работата на фестивала. Г-жа Бетина Кумер от швейцарския Червен кръст, режисьори, сценаристи, журналисти… Създаде се колегиална професионална среда, в която разговорите за тематиката на фестивала или за чисто професионалните проблеми на кинематографичната практика се преплитат, и аз мисля, че това е ползотворно за тези две области, когато са обединени в един толкова полезен фестивал.
Ето какво ни сподели и г-жа Бетина Кумер, участник в международното жури.
От дълги години работя в организацията, работата е много отговорна, но я върша с удоволствие. Имах възможност да гледам много вълнуващи филми, като този на Ирина Синклер, засягащ проблемите на изоставените деца…За втора година се срещам с интересни колеги, тези контакти много обогатяват човека и в личен, и в професионален план. Впечатлена съм от работата на младежите-доброволци от варненската организация, те дават един добър пример на подрастващото поколение, а това е много ценно.
Снимките са предоставени от организаторите на фестивала
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..