„Културата на натиск” в българските медии расте. Рекламните отдели се намесват активно в редакционната политика. Контролът и ограничаването на плурализма са все по-устойчиви. Това са изводите от неофициално проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България за свободата на словото през 2015 г. Допитването е извършено онлайн в периода 19 юни – 30 юли тази година и обхваща 143 журналисти от цялата страна. 53,8% от анкетираните признават, че лично са били ограничавани при изпълнение на служебните си задължения, а 72% споделят, че техни колеги са подлагани на неправомерен натиск.
Ако през 2013 г. на въпроса „Как оценявате свободата на словото в България?“ 52% от анкетираните са я оценили като „лоша”, а 40% като „задоволителна”, тази година оценката се колебае между „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%), обобщава анализаторът Илия Вълков.
Въпреки лекото подобряване на оценката на медийния климат, резултатите показват негативни тенденции в посока повишаване на автоцензурата и концентрация на медийната собственост. 9% заявяват, че редовно отбягват определени обществено важни теми, 46% – че това им се случва понякога, 45% не се самоцензурират. Двигатели за автоцензурата са натиск от страна на собствениците на медиите, страх от загуба на финансови приходи, конформизъм и дори мързел. Често стремежът на журналистите да запазят контактите си с политиците и възможност да получават информация ги кара да не бъдат твърде критични. Ето какво още сподели Илия Вълков:
Предвид финансирането на медиите по европейски проекти и използването им като рупори на властта, продължава сериозното влияние на политически лица и държавни и общински институции върху медийното съдържание. 67% от анкетираните посочват, че политици им звънят или се сърдят за определени публикации срещу тях. Все по-често в медийното съдържание намират място и скрити PR-материали. Това се наблюдава и в течащата в момента кампания за местни избори.
Сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите е посочено като основен проблем на медийната среда от 83,9% анкетирани, монополизирането на медийната среда – от 82,5%, и непрозрачната собственост – от 65,7%. Негативен фактор в развитието на медиите днес е и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите, смятат 62,9% от отговорилите.
А какво се случва с медиите на регионално ниво?
Заплахите към журналистите от регионалните медии са широко разпространени. За разлика от националното проучване, в което колегите най-често посочват, че са притискани чрез клевета, очерняне, черен PR, което е нещо ново за нашите наблюдения, на регионално ниво журналистите споделят, че най-често са заплашвани със съдебно преследване, разказва Мария Черешева от АЕЖ-България.
Някои журналисти твърдят, че в предизборната кампания се публикуват платени политически съобщения под формата на новини и се прави скрита реклама чрез интервюта на едни кандидати за сметка на други. Любопитен е случаят, при който една медия обявила, че партиите ще получат 15% отстъпка от цената за отразяване, ако сами си пишат материалите. В гр. Казанлък пък седем журналисти били принудени да подпишат полицейско предупреждение, че няма да пишат срещу местната власт. Това станало след публикации на журналистите за наводненията в региона.
Къде е шансът за българските медии? Ето как формулира отговора на този въпрос Весислава Антонова от в. „Капитал”:
Ако много по-често имаме смелостта да изпълняваме това, което е ролята на журналиста – да сме коректив, да сме посредници между гражданите и властта, да задаваме неудобни въпроси, може би ще има някаква отправна точка, от която да тръгнем и да се възроди доверието към нашата професия. Колкото повече си позволяваме да предаваме доверието на гражданите, толкова по-дълбока става пропастта, в която пропадаме като професионалисти.
В петък, 15 ноември, с усилване на вятъра от северозапад, облачността ще започне да се разкъсва и намалява, след обяд в северозападните райони до предимно слънчево време. Облачно, на отделни места със слаби превалявания от дъжд, ще се задържи..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича български ученици и студенти зад граница в проучването и разказа за интересни и важни фигури от..
Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
В София започват международните специализирани изложения Месомания, Пътят на млякото, Булпек, Интерфуд & Дринк и Wine & Spirits show. От 13..