Основно предизвикателство за българското общество в момента е бедността, а тя води след себе си върволица негативни резултати като демографски срив, отказ от образование, обезлюдяване на цели райони и емиграция. Нарастващата бедност е опасно и неприемливо явление когато става въпрос за деца и липсата на достъп до образование и на пълноценна храна за тяхното физическо укрепване. Статистиката сочи, че всяко второ дете в България живее в бедност. Над един милион деца на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле в сравнение с европейските си връстници. Всяко трето българско дете няма възможност да консумира поне веднъж дневно пресни плодове, зеленчуци и месо, защото семействата живеят в лишения и не могат да им осигурят балансирана и питателна храна, нужна на подрастващите.

Учители споделят, че учениците от семейства сограничен семеен бюджет и липса на достатъчно доходи отиват на училище без средства и остават гладни през деня. За нас нарастващата бедност е много сериозен проблем и знаейки, че над 700 хил. деца живеят в риск от бедност и са лишени от балансирано и нормално хранене, стигнахме до заключението, че към тях приоритетно трябва да насочим усилията си – казва Цанка Mиланова – изпълнителен директор на Българската хранителна банка. Организацията събира, съхранява и преразпределя храна до нуждаещи се хора, като същевременно работи за ограничаване на разхищаването на годна храна и намаляване на глада в България.

Програмата на БХБ, нареченa „Неделна раничка“, съществува от две години, но сега по нея се работи усилено, защото броят на децата в риск е нараснал осезаемо. Чрез нея ще бъдат осигурени хранителни пакети за над 400 деца от най-изостаналия икономически район – Северозападна България, разяснява Цанка Миланова. – Това са семейства с повече от две деца на безработни родители. Това са хора, които трудно си осигуряват прехраната, защото знаем, че там социално-икономическата картина е най-тежка. Целта е тези семейства да получават хранителни пакети, когато децата са вкъщи и поради ниския си бюджет семейството трудно се изхранва. Голямата цел на програмата е да позволи децата да продължават да посещават училище и затрудненията в семейството да не се превръщат във фактор, който ще доведе до отпадането им от училище. На първо място е важно да стигнем до деца, които не са се отказали да посещават училище. Това е основен критерий за попадане в програмата. В никакъв случай храната, която предоставяме, не е форма на хуманитарна помощ и не е подкрепа единствено за физическо оцеляване. Ние искаме да помогнем на семействата. Целта ни е предоставената храна да има добавена стойност за тях и чрез подкрепата, която ще получат, да могат да спестят средства за други приоритетни нужди, което пък да доведе до стабилизиране и по-добри доходи.

Българската хранителна банка работи ежедневно за спасяване на храна, която няма да бъде продадена, защото произведеното количество надвишава търсенето. Това е наличен ресурс, който има нужда да бъде преразпределян за хора в нужда, отбелязва Цанка Миланова и коментира, че инициативата „Неделна раничка” значително се различава от появилото се наскоро благотворително движение сред граждани, които оставят храна от домовете си в хладилни витрини на улицата, за да достигне тя до бедните.

Всички съзнаваме, че животът ни става по-тежък. Виждаме бездомни хора навън, които търсят начин да оцелеят. Това е подтикнало милосърдни българи да споделят с тях храната, която имат. Убедена съм, че те го правят от сърце и без никакви лоши намерения. Гражданската инициатива е различна от нашата дейност, защото ние сме организация, която се развива като партньор на бизнеса. За да гарантираме безопасността на храната, която достига до нуждаещите се, ние работим по модел, подобен на фирмите, производители на храни. Тоа обаче създава голямо натоварване и изисква бързина от нас, защото се налага да разпределяме големи количества храни, преди да е изтекла тяхната годност. Като организация искаме законодателни промени, за да има по-гъвкав механизъм когато става въпрос за даряване на храна. За хората и институциите трябва грижата за нея да е на първо място. Ако излишната храна не бъде преразпределяна своевременно, обществото ни понася много големи загуби. Моделът на съхраняване на излишната храна може да помогне много в борбата с бедността, която засяга голяма част от обществото ни, обобщава Цанка Миланова.