Той се казва Марсел Фенс, холандски фотограф на свободна практика, живеещ от седем години в България. Повод за срещата ни e албум с негови фотографии, издаден наскоро от фондация „Четири лапи”, с подкрепата на бившия омбудсман на републиката г-н Константин Пенчев. Албумът е озаглавен „Красивите бездомни кучета на София” и всички снимки в него са дарени на неправителствената организация от Марсел. Фотографът започва да снима улични кучета през пролетта на 2013 г., без да има конкретен план за действие. Скоро осъзнава, че му е нужен по-систематизиран подход и така столицата бива „разграфена“ район по район. До месец август 2015 г. холандецът разполага със снимки на 1 019 различни кучета и 401 котки. По този повод го питам какво вижда в очите на тези животни, докато насочва обектива към тях. Марсел отговаря, че вижда само и единствено страх, като няма значение „народността“ на кучето – бездомниците навсякъде по света гледат еднакво на „извънземното” срещу тях, въоръжено с някакъв странен уред, с който ги сочи. Фотографът се смее на въпроса дали е избрал да заложи на кучешките модели, защото котките са по-бързи и по-трудни за улавяне – оказва се, че той има достатъчно кадри за едно последващо издание с писани.

И все пак, какво е посланието, което Марсел отправя чрез своята работа:

Това, което искам да покажа със снимките си е, че в голямата си част тези улични кучета са всъщност изоставени домашни такива – заявява фотографът. – Те са били домашни любимци, които за жалост са се озовали на улицата, били са изхвърлени там. Тези животни продължават да се държат като питомни, а са и много красиви. Искам да покажа тяхната добра страна, да дам алтернатива на онова тяхно поведение, което понякога плаши хората и става повод за вдигането на медиен шум…

Марсел признава, че е ставал обект на атака от свои модели, но никога не е бил хапан. В България са го нападали две кучета едновременно, но той успял да ги укроти, да ги накара да легнат и дори да ги снима. Най-стресиращото си преживяване обаче е имал не тук, а в южната ни съседка Гърция – четири солунски кучета, преследващи котка, впоследствие се обърнали към най-близкия човек наоколо, т.е. Марсел. Отървал се благодарение на внушителния си ръст и дълбокия си, силен глас… Запитан дали подобен проблем съществува в родната му Холандия, той признава, че там не е попадал на улично куче или котка, но за сметка на това в Амстердам имало много… бездомни папагали. Никой не знаел откъде са се появили и защо са избрали точно столицата, но тяхното присъствие било постоянно.

За Марсел Фенс проблемът с уличната популация на кучета и котки в България има едно единствено разрешение и то вече е намерено – кастрацията. Според него, числата от статистиката през последните години напълно потвърждават тезата му.

Ето какво разказва холандецът за доброволческата си дейност в България:

На първо място идва офисът на „Четири лапи” в София – аз снимам за тях, те използват кадрите в своята дейност – за уебсайта си или за издания като „Красивите бездомни кучета на София”. След това идват животните от софийския зоопарк – те трябва да бъдат обгрижвани и аз се стремя да помагам за това със снимките си. Дори в момента там има поставена изложба – тя е посветена на гледачите в зоопарка и на тяхната взаимна привързаност с животните. В края на март изложбата ще бъде пренесена в Националния природонаучен музей.

Марсел със смях отказва да отговори на въпроса уловка /според него/ кое е любимото му място за снимки на планетата. Той е посетил 67 различни държави, няколко пъти е бил в Северна Африка и Кения, снимал е слонове в естествената им среда, но за него всяко място за снимки има своята неповторима специфика. След 2 седмици фотографът тръгва за Индия с надеждата този път да „отстреля”… тигър. А причината да се върне пак в София, където живее от 7 г., е красивата му съпруга, която е българка.

Снимки: Марсел Фенс