Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лазар Налбантов следва легендарните си предшественици от Странджа

Лазар Налбантов
Снимка: архив

Лазар Налбантов е един от младите представители на странджанската народна песен. Възхищава се и се учи от първите големите певци, запели тази мистична музика като Тома Янчев, Магда Пушкарова, Георги Павлов. Издирва автентични песни, за да ги запази. Преоткрива за себе си и публиката малко позабравените шедьоври от репертоара на своите предшественици. Той споделя, че за него българският фолклор е уникално творение, нещо, с което трябва истински да се гордеем. И да съхраняваме, разпространяваме и развиваме това богатство.

В днешно време наистина е трудно да се занимаваш с народна музика , но когато постигаш резултати, чувството на удовлетворение е много силно. В Средец – общината, в която живея, фолклорът продължава да заема основно място. Общинското ръководство, съвместно с читалището, Общински детски комплекс и Историческия музей непрекъснато организира събития, в които фолклорът е на първо място. Най-мащабното сред тях е Странджанско-тракийският събор „Фолклорен венец – Божура“ за млади певци и инструменталисти, който съществува вече 24 години. От него са излезли  големи имена. Мога да кажа, че аз самият изградих професионализма си, благодарение на него, защото до 2007 г. се явявах на конкурса всяка година и извървях трудния път до първите награди и признанието. Вече четвърта година съм част от екипа, който организира културните мероприятия в община Средец, както и събора. Имаме три детски фолклорни групи, младежки формации, мъжката ни фолклорна група, която е доста известна, мъжка група „Божура”. Младите харесват и изпълняват народните ни песни - на рождени дни и всякакви други празници не минава без странджански фолклор.

За себе се Лазар разказва:

Завършил съм паралелка с профил народно пеене в гимназията „Добри Чинтулов“, град Бургас. След това не продължих с музика, а се насочих към история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Магистратурата ми е в специалността във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.  Историята и етнологията са свързани с фолклора и мисля ,че правилно съм се насочил. Образованието ми е много полезно днес в издирването на странджански песни. Непрекъснато пътувам из Странджа, срещам се с хора от различни възрасти. Откриват се все още такива неизвестни песни, дори вариации на по-стари, но във фолклора това е най-интересното нещо – да намериш как са се променяли и развивали мелодията, текстът.

Лазар Налбантов вече два пъти записва песни от Странджа в съпровод на Оркестъра за народна музика на БНР. Ето какво споделя за това свое музикално преживяване:

За мен най-голямото постижение на този етап от творческата ми кариера е работата и записите  с ОНМ на БНР с диригент Димитър Христов. Каквото и да кажа за този състав ще е малко. Това са професионалисти, виртуози – всеки на своя инструмент, а събрани заедно буквално правят чудеса. Обработките на песните направи Ташо Барулов – прекрасен композитор, музикант, преподавател. С него успешно си партнираме, той е близо до странджанската музика. Оркестърът е класа, до която всеки изпълнител трябва да се докосне. Записите влизат във фонда на БНР, а това е най-важното – да оставим нещо след себе си. Една част от песните, записани сега, са автентични. Други са били в репертоара на странджански певци, които вече не са сред нас. Тези образци някак са останали в сянка и аз си позволих да ги възстановя, да им дам нов живот. Една от тях е „Заспала мамина Мила”, песен която Тома Янчев е изпълнил през 1960 г. на събора в Граматиково, регистрирана е за радиото, но е позабравена. Със съвременно звучене много добре се приема от слушателите.

Лазар сподели, че заедно с Ташо Барулов си е позволил намеса в песента „Киро вино купува”. В оригинал тя в размер 2/4. Добавеният дял в неравноделния размер 5/8 е направил песента още по-интересна.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30